Иво Сиромахов: Литературата е и приключение, тя е начин да опознаеш света

Заглавието е на редактора

Много учители се противопоставят на тия идиотщини.

Освен това литературата е и приключение. Тя е начин да опознаеш света. Разбрах го в Дъблин, когато прекосявах мостовете над река Лифи, кръстени на великите ирландски писатели – Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Бърнард Шоу, Самуел Бекет.

Спомням си, че написах приказка, в която цветята нещо си говореха…

Това е литературата. Не е „какво е искал да каже авторът“.

Тя е възторг.

Тя е полет.

Тя е свобода.

Коментар на Иво Сиромахов, писател, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Романът му „Бай Тошо“ е безмилостна сатира за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.

В Англия направих пътуване по места свързани с любимите ми автори – отидох в Кентърбъри на Чосър, в Бристъл, от който пиратите тръгват към острова на съкровищата, в Лондон отидох във възстановения театър „Глоуб“ на Темза, в родното градче на Шекспир – Стратфорд на Ейвън и в замъка Белфорт, където май е живял истинският автор на шекспировите пиеси. На такива места особено силно се усеща духът на великите писатели.

Веднъж тя донесе в час букет пролетни цветя, сложи ги на бюрото си, пусна на грамофона „Годишните времена“ на Вивалди и ни каза: „Пишете!“. Без тема, без рамки, без ограничения. Просто да пишем онова, което мислим в момента. Беше изключително преживяване.

Понеже говорим за сбърканата образователна система, която не дава възможност на учениците да изживеят радостта от четенето, а очаква от тях да отговарят на въпроса „какво е искал да каже авторът“ и да зубрят малоумни анализи, написани от някакви спарени комплексари…

Спомням си една от забележителните си учителки по литература в 19-то училище „Елин Пелин“. Когато бяхме в четвърти клас, тя ни четеше на глас чудесния роман на Ъптон Синклер „Гномобил“. Няма да забравя как седя на чина си, гледам през прозореца разцъфналите кестени в двора на училището, а напевният глас на учителката ме отнася в приказни светове.