Иво Сиромахов: В Българското училище трябва да има часове по политика

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

Иво Сиромахов е писател, драматург и сценарист. Автор е на 23 книги и 11 театрални пиеси. Последният му роман „Бай Тошо“ е безмилостна сатира за днешното разпадащо се общество. Иво Сиромахов е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Завършил и НГДЕК, а после НАТФИЗ.

Да научат гражданските си права и как да ги защитават.

Да научат за какво служат данъците и как да контролират разпределянето им.

Да научат как трябва да работи съдебната система и да осигурява върховенство на закона и справедливост за всички.

Да научат каква е работата на парламента, на правителството, на президента. И защо е важно решенията да се вземат публично и прозрачно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.

Да осъзнаят, че властта не са някакви случайни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.

Да разберат какво означава разделението на властите.

Докато не си научим тези уроци, нищо добро не ни чака.

Единственият изход от тази абсурдна ситуация е хората да бъдат образовани политически.

Защото при демокрацията политиците са точно толкова качествени, колкото качествени са избирателите им.

И най-вече да осъзнаят, че хората, избрани на държавни постове, са изпратени там не за да управляват, а да служат.

И че тези пари всъщност не са на властта, а са взети от всички нас. А хаотичното им раздаване не води до забогатяване, а до общото ни обедняване.

На всички нива има тотално неразбиране за това какво всъщност представлява една държава и как трябва да работи.

Не го разбират политиците, не го разбират журналистите, които ги интервюират, но най-лошото е, че не го разбира мнозинството от гражданите. И затова очакванията им са наивни и нереалистични – „вдигнете пенсиите“, „увеличете доходите“, „платете ни сметките за тока и парното“. Това е поданическо мислене. Мислене на роби, които чакат подаяния от господаря си.

пропускаме да видим общата картина на обществото ни, а тя е отчайваща.