Докато си кютаме и чакаме някой „да ни оправи”…

„От народа за народа – това е истинската демократична система”, твърди великият духовен водач и мислител Далай Лама, която има милиарди последователи по целия свят. Но какви изводи можем да си направим ние днес, щом едни 80 на сто от имащите право на глас не желаят да гласуват, а други 80 на сто от онези, които го правят грешат при подаване на вота си!

80 на сто от сгрешените, невалидните бюлетини на местните избори лани са сгрешени от самите гласоподаватели. Този извод бе направен неотдавна от представители на Обществения съвет към ЦИК, в който членуват предимно хора от неправителствения сектор, т.е. от фондации. Е, за какви „нечестни” и „купени” избори зеят постоянно от т.нар.”добри демократични сили”, при положение, че самите хора не знаят как да гласуват, независимо дали е с машини или с хартия?

На кого обаче трябва да се сърдим за грешките – 80 на сто, които самите избиратели правят поради незнание, неинформираност, немарливост и прочее! И трябва ли постоянно да умирисваме общественото пространство с тъпи, нелепи и грозни подозрения, предположения, интриги и откровени лъжи, които още повече рушат устоите на политическата избирателна система, която и без това си има достатъчно кусури!

Не мисля.

Но мисля, че можем спокойно, без излишно истерясване, от което обръгнахме напоследък, да обсъждаме

От горе цитирания обществен съвет уточняват също, че останалите 10% от невалидните бюлетини са плод на гафове, направени от секционните избирателни комисии по места, а оставащите 10 на сто бракувани листи са умишлено и преднамерено унищожени – това, последното наистина е груба манипулация.

Това е положението.

и в резултат имаме това, което имаме като управление – напълно не представително за мнозинството българи.

и както казваше един умел съвременен политик – и магаре да подредят в някоя листа, ще го изберат я за депутат, я за кмет или общински съветник. Тази мъртво родена система ни назначава едни елити, от които години наред само се вайкаме, че се срамуваме, докато те се обогатяват. Но не правим нищо, кютаме си. Чакаме някой следващ да дойде „да ни оправи”.