В повечето европейски страни децата получават първите две дози комбинирана ваксина против коклюш, дифтерия и тетанус, когато са на възраст между два месеца и една година. Втората доза се поставя преди навършване на две години, а третата – между третата и седмата година. Част от причините за разпространението на коклюш в Европа към момента е спадът на процента ваксиниращи се.
Инфекциозното заболяване е най-рисково за новородените. За възрастните е основно неприятно, но при най-малките може да се стигне до редица усложнения, а в някои случаи изходът може да е фатален.
Точно когато си се отървал от една кашлица, се появява нова. И въпреки че пандемията от КОВИД-19 официално приключи миналата година, случаите на коклюш или магарешка кашлица в Европа се увеличиха в последните месеци, пише изданието „Политико“, което определя Хърватия като европейското огнище на инфекциозното заболяване, предаде БТА.
Броят на случаите на коклюш скочиха рязко в последните месеци и в Хърватия, Дания, Белгия, Испания и Великобритания. Европейското огнище на заболяването към момента е Хърватия, в която са отчетени 6381 случая за първите два месеца и половина от тази година.
Старовремската инфекция, описана и от английския писател Чарлз Дикенс, е последната от поредица „викториански болести“, завърнали се на Запад след нарастването на случаите на морбили, сифилис, подагра, проказа и малария, отбелязва изданието. В Чехия, където ваксините срещу коклюш са в недостиг, броят на случаите е най-високият за последните 60 години според данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)