Въпрос на манталитет е, другари. Може би е в нас проблемът?

„Констатираните нарушения са: липса на лиценз за извършване на обществен транспорт, липса на тахограф, на пътен лист и товарителница", казва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

„Паяк вдигна колата на служител на ДАИ Пловдив, той свали номерата на репатрака“

Започнали „изненадваща проверка“.

„Ей! Съсипàха я тая държава“, викна Иван, след като не можа да улучи кофата за боклук от седмия етаж.

… са видели „какво ще стане“.

Но да вземеш книжката на шофьора вече граничи с безочие. Това му е работата. А, ако има дете? А, ако го кара на и от училище? Ако от предприятието спрат да му плащат заплата, защото е без книжка?

Политиката ни е като кеча. Фалшива, искам да кажа.То това е ясно за всички. Но – точно както в кеча – си имаме фенове и лагери, шоу, крясъци и фалшива вражда – за пред хората, иначе бизнесът си върви.

Вижте този материал:

Въпрос на манталитет е, другари. Може би е в нас проблемът?

И видели „какво ще им се случи“. Случило им се да им свалят номерата на „паяка“ и да вземат книжката на шофьора.

Прочетете го, ако още не сте се убедили напълно, че живеете в Страната на чудесата.

Ще направя едно обосновано предположение и ще кажа, че вероятно той лично поне два пъти през изминалата година е казвал неща като „съсипàха я тая държава“ и „всички са маскари“. Но предполагам, че и повече пъти го е казвал.

___________________

„Казаха, че задължително трябва да ми вземат книжката, задължително трябва да спрат автомобила. Не работя в момента – нито работя, нито си карам личната кола. Вързаха ми ръцете отвсякъде“, разказва Димитър Стоянов – шофьор на „паяка“.

Въпрос на манталитет е. И може би е време да се замислим дали проблемът не е в нас. Всички нас. Като общество. Защото извинението със световния заговор взе да се изтърква малко и дори самите ние не си го вярваме вече – а това е най-важното. Нали?

С няколко думи: даиаджията паркирал като първия човек – под знак спирането (не само паркирането, но и спирането!) забранено – малко преди кръстовище. Минал паяк и го прибрал. Онзи се ядосал, че ще му пипат на него – богоизбрания – колата; кви са тия бе! И се отправил на мисия за саморазправа. Отишъл на наказателния паркинг, започнал да заплашва: ще видите какво ще ви се случи, довел си и авер от ДАИ – с униформа, да респектира.

И такива, като даиаджията, са под път и над път. Включете си парламентарния контрол, вземете си два дегана (това са хапчета против повръщане) и гледайте – там са. Идете в общината, вижте си колегите, най-вече: хвърлете едно око в огледалото. Ако в последното го няма даиаджията от историята, имаме шанс. Ако и оттам се хили той, спукана ни е работата – като народ. Няма да ни бъде.

Какво ще правим, ако се окаже, че утре (предизборно време е, всичко се случва) сложат негов познат на висок пост в държавата? Примерно кумът му да стане шеф в пътната агенция или братчед му да стане зам.-министър на транспорта; или, не дай Боже, него лично да го направят голяма клечка в някое ведомство? Ще трябва всички да му правят път сигурно – като на линейка.

Не искам да кажа, че ми е особено мъчно за предприятието, защото, ако са като софийските „паяци“, вероятно работят в други нарушения, но не мога да знам. Повтарям: не мога да знам. Може да са най-изрядните хора на света. Но като цяло не обичам „паяците“.

Но мисълта ми е друга. И преди сме си го говорили, но явно ще трябва да си го повтаряме пак и пак – политиците ни НЕ са външни, те са си едни от нас. Дойде момче от село, докато учи – завърже връзки тук и там, доверят му се, стане „наш човек“, порасне, назначат го, почне да се издига по кариерната стълбица, стане „политик“, краде и с двете ръце. Допреди няколко години е викал „съсипàха я тая държава“ и „всички са маскари“, дадат му власт, хване го разстройство от преяждане.