Тайфур Хюсеин: В Турция по-съществен проблем от тоталитарния режим е самата опозиция

За разлика от президентските избори, сега опозицията показва какво трябва да се прави, че не е достатъчно да спечелиш изборите в Турция, а трябва да накараш управляващите да признаят твоята победа. И това сега се случи."

Демократичните рефлекси на турското общество

Какво показаха местните избори в Турция, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тайфур Хюсеин, зам.-главен редактор на "Обзорнюз".

Местната власт е зависима от централната

Проблемът на опозицията

"Наистина в опозиционната партия на кмета на Истанбул (Народно-републиканска) промяна има, но това е процес, който трябва да продължи. Партията би трябвало да се развива, като се отвори към техни симпатизанти, които не са членове на самата партия. Защото се оказа, че не само симпатизанти са гласували за тях на тези избори, а и демократи, а дори и симпатизанти на Ердоган. Също така кюрдски избиратели, които, въпреки че нямаше конкретен призив към тях, кюрдите показаха демократическа зрялост и гласуваха за Екрем Имамоглу, но не толкова за да го подкрепят, а за да накажат Ердоган и репресивните му политики спрямо тях, а и не само. Наистина лидерът на опозицията посочи, че партията трябва да се отвори към различно мислещите и ясно да изгради политика на обединение на различно мислещите.

"Няма власт, която може да устои на празните тенджери. Хората са бедни и когато тенджерите са празни, демократичните рефлекси наистина са приспани. Върховенството на закона или свободата на говорене не значат нищо за голяма част от тези бедни хора."

"Така е, и за да бъдат прокарани определени проекти, трябва одобрението на министъра. Имаше оплакване на Екрем Имамоглу, че години наред не може да си уреди среща с министъра на регионалното управление, за да поиска дадени проекти да се случат. Но в очите на турските граждани все пак бе разбит митът за непобедимостта на Ердоган на избори. Това вдъхва надежда, че е възможно да има промяна по демократичен път."

"Може би по-съществен проблем в Турция, дори и от тоталитарния режим, е самата опозиция. Опозицията в Турция трябва да се превърне от опозиция на режима в опозиция срещу режима. Най-вече да спрат да заклеймяват различни групи от обществото, както го прави Ердоган. Същественият проблем е, че може би основният опонент, който може да се опълчи на следващи избори срещу Ердоган, е кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Немалко анализатори виждат прилики между Имамоглу и Ердоган. Големите опасения на всички са дали в бъдеще, ако допуснем, че Имамоглу заеме мястото на Ердоган, няма да се превърне във втори Ердоган. Но опозицията трябва да изгради такива механизми, които да не допуснат втори Ердоган някога на власт. Най-вече кандидатите за поста на Ердоган трябва да докажат, че наистина биха били политици и лидери, които могат да обгърнат всички прослойки на населението в Турция.

Защото президентските избори през миналата година не бяха спечелени от Ердоган, а загубени от опозицията. Опозицията "направи всичко възможно" да се случи това, защото не направи това, което се очакваше от нея – да бъде обединена опозиция. Сега местните избори бяха загубени от Ердоган, а не спечелени от опозицията. Самата опозиция се изненада от резултатите си сега. В най-смелите си мечти Народнорепубликанската партия едва ли си е представяла, че ще стане първа политическа сила. Имат още много път да извървят все пак."

Най-вече опозицията трябва да спре да окачествява различните като терористи или като предатели. "Кюрдин" да не е равно на терорист. Защото Ердоган не спира да ги нарича така. В много от смесените райони бяха закарани войници да гласуват под строй, можем да се сетим за кого – около 36 хиляди човека войници гласуваха под строй. Въпреки това трябва да кажем, че този път избирателната активност беше по-ниска и със сигурност негласувалите са симпатизанти на Ердоган, особено в по-малките населени места и социално слабите, които преди винаги заставаха зад него. Въпреки че Ердоган обещаваше по време на кампанията да увеличи много ниските пенсии на пенсионерите.