Днес се навършват 20 години от трагедията край река Лим. На 4 април 2004 година между Биело поле в Черна Гора и Приполе в Сърбия автобус с 50 пътници излиза от планинския път и пада в буйната вода. 38 души се измъкват на косъм от смъртта, но 12 деца не успяват да се спасят.
Изодин Пушия от близкото село Гостун е един от първите, които се притичат на помощ. Пред Нова телевизия казва, че не се чувства като герой. И той, и приятелите му обаче, се хвърлят в придошлите ледени води, без да се замислят.
„Качих се над един клон над реката и скочих. Вадихме децата от люка, който беше на тавана на автобуса. После спря един камион, дадоха ни въжета. Единствената ми мисъл беше - трябва да извадим тези деца”, сподели мъжът.
Всяка година на 4 април Изодин идва, за да почете паметта на 12-е деца, които не успяват да спасят.
„Саможертвата, която направиха тези хора може да бъде направена само от братя за братя”, коментира вицепрезидентът.
На стотици километри оттук - в Свищов родителите, изгубили децата си във Водите на Лим вече 20 години се питат- какви ли щяха да са те днес.
„Беше голяма борба да променим наредбите в Закона за ученическите екскурзии и на превозите, автобусите и нощните преходи”, споделя един от бащите.
А Изодин Пушия се надява такива трагедии повече никога да не се повтарят.
На мемориала Ангелите на Лим беше отслужен молебен, венци поднесоха вицепрезидентът Илияна Йотова, както и кметовете на Бело Поле и Приполе. Йотова благодари на местните хора, които без да мислят за себе си се хвърлят да спасяват българските деца.
)