Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на януари 2024 г. нараства със 7% (със 708,8 млн. евро) спрямо първия месец на 2023 г. и достига 10,8438 млрд. евро, което представлява 10,7% от БВП, показват данни на Българската народна банка (БНБ).
Дългосрочните задължения в края на януари са в размер на 37,1263 млрд. евро (36,7% от БВП и 82,6% от брутния външен дълг), като нарастват със 713,2 млн. евро (повишение с 2%) спрямо януари 2022 г.
В същото време краткосрочните задължения на България възлизат в края на първия месец на настоящата година на 7,8349 млрд. евро (7,7% от БВП и 17,4% от брутния външен дълг), понижавайки се с 356 млн. евро (с 4,3%) спрямо същия период година по-рано.
В края на януари 2024 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 44,9612 млрд. евро (44,4% от прогнозния БВП), като се увеличава с 375,2 млн. евро (повишение с 0,8%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 44,604 млрд. евро.
През януари 2024 г. външните задължения на Централната банка са в размер на 2,0046 млрд. евро, намалявайки с 19,2 млн. евро спрямо година по-рано, докато външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна, известни като други парични финансови институции, възлизат на 6,5474 млрд. евро (6,5% от БВП), като нарастват с 61,8 млн. евро (с 1%) спрямо първия месец на 2023 г.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,5795 млрд. евро (13,4% от БВП) в края на януари, което е с 11,3 млн. евро (с 0,1%) повече в сравнение с януари 2023 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,2% към края на януари 2024 г., при 30,4% година по-рано.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)