Да си помогнем сами, та и ЮНЕСКО, и Бог да ни подкрепят!

– Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Димитър Маринов разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в Лом, над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка, още през 1848 г. поставил над вратата надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“. Същата година, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен третото българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.