- От другата страна – на ПП-ДБ, какво имаме!
- Защо тогава се стигна до днешната ситуация – каква е Вашата оценка затова?
- Каква е ролята на президента в така създадения обществен хаос?
- От тук нататък какво следва?
- Проф. Киров, наруши ли Конституцията Мария Габриел, представяйки списък с имена на кандидат-министрите преди ден?
- Мисля, че те не вярваха до последно, че Мария Габриел ще вземе мандата, за да го изпълни. Партиите от т.нар.”сглобка” си нямат никакво доверие.
- Според Вас те защо бяха там?
- Никой не може да каже дали е нарушена Конституцията.
- Президентът не е длъжен да изисква писмени доказателства, за съгласието на кандидат-министрите да стават министри.
Двамата представители на втората по численост парламентарна група нямаха място при президента в онзи момент – ето това вече е противоконституционно.
- Два варианта: или Мария Габриел връчва празна папка и се оттегля, или тя подменя онези 11 имена от списъка на министрите, които заявиха, че не искат да са министри и поставя на тяхна място други. После следва гласуване, не се получава мнозинство, отива се на втория мандат – съставяне на правителство от ПП-ДБ, който, разбира се, ще се сгромоляса и се отива към третия мандат, а накрая – на избори. Накратко, ако партиите от т.нар.”сглобка” искаха да управляват и да няма нови избори, то те щяха да се разберат още преди десетина дни и да не се стига до настоящите политически гърчове.
- Някакви нервни реакции и изблици. Не става ясно защо не са се разбрали предварително за декларациите на министрите. Можеха да си стиковат кандидатурите като по-напред видят кой от предлаганите за министерските постове отговаря на изискванията затова, за да не стане гаф като този с Кирил Петков преди време, а също така и да декларират изричното си желание да стават министри. Писмени документи никакви няма и досега такива не са били депозирани при президента. Но за да няма такива скандали занапред, е добре да се въведе практиката, за която говорим тук и сега – да се разписва всичко на хартия, за да няма повече дума срещу дума.
- Ставаме свидетели на една мърлява работа между хора, които се надлъгват и си нямат никакво доверие. Те не искат да направят коалиционно споразумение за съвместно управление. Очевидно е, че не могат да работят заедно. Не случайно Н.Денков и К.Петков отидоха при връчването на проучвателния мандат, който се взема от най-голямата по численост парламентарна група.
Разговарям с конституционалиста проф. Пламен Киров. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към най-стария юридически факултет - в Алма матер.
Държавният глава издава указ, с който предлага на НС да избере министър-председател. В този документ изобщо не се споменават имена на министри. Има едно становище на съдията Д. Арабаджиев в съда на ЕС. През 1992 година той беше конституционен съдия и написа решение, в което се казва, че дори когато е издаден президентски указ за кандидата за министър-председател, той после има право да променя състава на претендентите за министерските постове до гласуването им в НС. В това решение изрично пише, че президентът трябва да прецени само дали кандидатът за министър-председател отговаря на изискванията на Конституцията. Но не и за отделните министри – този въпрос изобщо не се поставя на този етап от формирането на правителството.
Не става ясно от всички последващи уточнения, тези хора като са се договаряли до какви споразумения са стигнали. Вярно е, че те не са подписали нищо, а това е проблем заради всички следващи хипотези. Ако нещо е подписано, после няма как да се отметнеш. Сега ситуацията е дума срещу дума. ГЕРБ казва, че са се разбрали с партньорите си, но може би просто не са догледали работата докрай. Не можем да твърдим обаче, че те умишлено преследват скандал.
)