ВКС реши: Лихварството не е престъпление, ако давате собствени пари

Първо - юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК препраща към извъннаказателното законодателство и относно реда за получаване на разрешение, казват съдиите.

След четири години очакване, ВКС обяви дали класическото лихварство, тоест даването от частни лица на пари срещу лихва, независимо от нейния размер, е престъпление, или не.

Ето какво постановиха върховните магистрати:

Така даването на собствени пари срещу лихва не може да се преследва по наказателния закон, евентуално това може да се случва спрямо други дейности, които го съпътстват, като принуда и заплаха.

И второ - юридическо лице, което извършва някоя от дейностите от Закона за пазарите на финансови инструменти, което не е дилър на стоки или квоти за емисии, предприятие за колективно инвестиране, застраховател или презастраховател, и отговаря на посочените в закона допълнителни условия.

В тълкувателното решение се казва, че изискването към банката като кредитна институция да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, както и изключително банковият характер на публичното влогонабиране, обуславят извода, че от гледна точка на чл. 252, ал. 1 от НК отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка, респективно дейност.

Въпросният текст от НК гласи, че "който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца".

През ноември 2023 г. се произнесе Съда на ЕС, който каза, че определението за кредитна институция съдържа два елемента – от една страна, „приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността" и от друга, „отпускане на кредити за своя собствена сметка". Освен това тези два елемента са свързани със съюза „и".

С годините мнението на юристите дали даването на собствени пари срещу лихва, е престъпление започна да се променя. Първо състав на ВКС оправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. После Висшия адвокатски съвет поиска ВКС да тълкува Адвокатурата се позовава на статия на проф. Пламен Панайотов, специалист по наказателно право, в която той обяснява, че отпускането на кредит с лични средства не е банкова дейност и затова може да се осъществява от други финансови институции и физически лица, при различен от банковия режим. В статията на проф. Панайотов се казваше, че основният белег на банковата дейност е „кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция, пише "24 часа".

Става дума за класическо лихварство, при което човек предоставя заеми срещу определена лихва, независимо колко голяма е тя. А за парите казва, че са негови. Този текст в НК са появява през 1995 г., когато тогава има много хора, които започват да практикуват подобна дейност, появяват се и т.нар. пирамиди.