Зико още отрича, че е съсякъл Вероника, надява се на амнистия

„Така, като ме гледате, аз приличам ли ви на убиец?“ Този въпрос задава с учуден глас още от началото Зико и продължава да го задава, макар и да е доказано по безспорен начин, че най-хладнокръвно е умъртвил студентката Вероника.

Бащата Трайчо Здравков: Заклал я е като кокошка

От момента на задържането до признаването му за виновен и произнасянето на присъдата той се опитва да води разследващите за носа със самопризнания, ту опитва да се изкара невинен и да натопи друг.

„Такава жестокост трудно може да се обясни изобщо. Дори като колиш кокошка, гледаш животинчето да не се мъчи. При него обаче няма такова нещо. Хванал е главичката на детето ми, удрял и кълцал е като звяр с брадвата“, споделя потресен бащата Трайчо минути след като е видял трупа на дъщеря си.

Рецидивистът Илиян Здравков – Зико, който съсече 7 пъти с брадва красивата Вероника Здравкова на 28 февруари 2015 г. във Велико Търново, все още продължава да твърди, че не е истинският убиец. Сега се надява на амнистия, разкриха за „Телеграф“ източници от затвора.

Мъжът е родом от Южна България и наскоро е излязъл от пандиза, където е излежавал присъда за грабеж. След като се озовава на свобода, той се установява в горнооряховското село Първомайци при свой роднина и работи като пастир. Зико вижда преминаващата на десетина метра от него млада жена и лигите му потичат. Хрумва му да я ограби, без да има намерението да я убива. Нещата обаче се стичат така, че минути по-късно той извършва точно това. Като се оглежда дали някой не го наблюдава, Зико става от пейката и тръгва след момичето. Случилото се в следващите 10-15 минути може да разкаже единствено убиецът. Неговият разказ обаче всеки път е различен.

На 28 февруари 2015 г., след като смяната й свършва в 19,00 ч., Вероника си тръгва от магазина. Пред входа тя провежда кратък разговор с приятеля си, с когото се уговарят да се чуят на следващия ден, когато самата Вероника ще пътува с влака към родния си град Никопол, за да присъства на рождения ден на баща си. След това двамата влюбени се разделят, както се оказва, завинаги. Докато Вероника минава покрай жп гарата, на една от пейките отпред 40-годишният Зико чака влака за Горна Оряховица.

На 3 март в центъра на Велико Търново с официална програма, веселие, песни и танци честват националния празник на България. 70-годишният пенсионер Симеон Плачков обаче решава да използва хубавото предпролетно време и отива на река Янтра да хвърли въдиците за риба. Както и друг път, той предпочита да лови в района на жп гарата. Спуска се надолу по стръмния бряг и тъкмо да извади такъмите, забелязва на десетина метра от себе си във водата изхвърлена кукла. Воден от любопитство, Симеон се приближава до куклата и замръзва на място. Онова, което е взел за играчка, се оказва труп на красиво младо момиче. Вцепенен от страх, рибарят захвърля въдиците и започва да вика за помощ. В този момент край него преминава мъж, идващ от гарата. „Телефон, трябва ми да се обадя в полицията. Там долу има труп на момиче“, с последни сили едва успява да промълви възрастният мъж. Минути по-късно мястото вече гъмжи от полицаи. След като разследващите извършват своята работа по заснемане и документиране на положението на тялото във водата, то е извадено и е откарано в съдебна медицина за аутопсия.

Предполага се, че Вероника е оказала съпротива, което е озверило Зико и той е нанесъл 7 удара, разсичайки я с брадва. Задига чантата на момичето, захвърля тялото в реката и на бегом се връща обратно на гарата тъкмо навреме, за да хване идващия влак за Горна Оряховица.

Само ден след намирането на тялото в горнооряховската махала Калтинец е арестуван и Зико. По време на разпитите той се държи противоречиво, като отначало отрича да е извършил убийство. След като му показват доказателствата обаче, бързо прави самопризнания и се съгласява на съкратен съдебен процес. Брадвата, оръжие на престъплението, не е открита, което дава шанс на Зико за евентуално преразглеждане на делото.

Самоличността на трупа се оказва, че е на 23-годишната Вероника Здравкова, обявена за изчезнала от родителите й. Момичето е студентка във Великотърновския униерситет, а през свободното си от лекции време работи като продавач-консултант в мебелен магазин, намиращ се близо до жп гарата. Маршрутът на младата жена на връщане от магазина минава през релсите, оттам по мост над Янтра, след което, преди да влезе в града, на момичето се налага да измине 200-250 м в безлюден район, следван от два подлеза. В тъмната част районът не е осветен и крие опасности. Колежките на Вероника няколко пъти я предупреждават да не върви пеш оттам, а да си хване автобуса до центъра на града, но тя отказва.

Цялото време за проследяването, нападението, изхвърлянето на жертвата в реката и връщането на гарата е не повече от 20 минути. Това кратко време дава повод на някои по-късно да се усъмнят в това, че действително Зико е убиецът на Вероника. След като слиза в Горна Оряховица, Илиян отива до първия банкомат и опитва да изтегли пари с картата на Вероника. Там лицето му е заснето от камерата на банкомата. След това, като взема парите и телефона на момичето, захвърля чантата й. А брадвата изхвърля в Янтра от моста край село Първомайци, преди да се прибере в квартирата си. Сигналът за изчезването на Вероника е подаден от нейните родители, след като в продължение на цялата вечер не успяват да се свържат с дъщеря си. А на 3 март съкрушеният баща е извикан, за да направи разпознаването на намереното женско тяло.