"В този смисъл е и Решение № 6 на Конституционния съд (КС) от 06.06.2017 г., съгласно което „предоставянето по искане на Народното събрание на информация, представляваща следствена тайна…, по конкретно наказателно производство крие риск от препятстване на ефективността и шансовете за успешно финализиране на разследването, отговорност за което в крайна сметка носи прокуратурата. Създава се възможност да се стигне до осуетяване разкриването на истината в досъдебното производство. Осведомяването на депутатите за предмета на конкретно наказателно производство, за извършени действия по разследването, за събраните доказателства или за предстоящи процесуални действия може да доведе и до нарушаване на редица права, включително и на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, като част от националния правен ред, и то не само по отношение на обвинените лица, но и относно пострадали от престъпление, свидетели по делото, и на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление.“ В Република България има конституционалисти, които за радост са още сред нас и които са ни учили, че правото е точна, почти математическа наука. Една изпусната запетая, една дума или изречение, казани не на място, а в резултат на желание за демонстриране на собствено его или в преследване на лични цели, може да има, а и вече има, негативни последици. Когато без мисъл се изричат тежки думи като „организирана престъпна група“, „мафия“, „корумпирани“, от страна на народни представители и други организации, това срива авторитета на всички държавни институции. И това е факт, защото всички ние знаем какво е доверието на българския народ в българските институции като цяло. Наред с разпоредбите на НПК и цитираното решение на КС, които възпрепятстват разкриването на информация по водените в СГП досъдебни производства, използвам възможността да се присъединя и да Ви призова да се запознаете с Позиция на Асоциация на прокурорите в България, разпространена на 13.03.2024 г., според която „в една съвременна европейска държава се появи и битува сред обществото презумпция за виновност. Прибързаното тълкуване на обществените очаквания доведе именно до създаването на тези паралелни „разследващи“ формации, които твърдят, че търсят истината, но реално организират зрелища, в рамките на които магистрати биват унижавани публично. Подобен подход не може да бъде подкрепен от Асоциацията на прокурорите в България, защото истината може да бъде установена само в рамките на обективно, всестранно и пълно, законосъобразно производство, от компетентен за това орган, а публичното унижение никога не подпомага този процес. Своеобразното „риалити“ рефлектира върху достойнството и работата не само на висшите органи на съдебната власт, но и на всеки български магистрат", пише още в писмото до Никола Минчев.