Както е тръгнало, няма да е далечно времето, когато въздигнатото в култ последните няколко години доносничене, цензуриране и докладване в интернет пространството у нас, ще бъде предлагано за орден „Стара планина”. На всеки почтен човек може и да му се струва, че подобни действия са мръснишни и подли, но политиката от няколко години натрапва точно такива прийоми, които по-лековерните и склонни към мижитурстване тутакси възприемат.
Ако ще е така, защо не вземете вече и да награждавате с орден „Стара планина” най-изявените доносници и подлизурковци, щом действията им толкова ви харесват!
Не разбирам защо някои ръководители налагат и поощряват доносничеството - този мръсен подход и го превръщат в обществена норма на поведение!
Потърпевши от действията на тези хора са не само партии, а и частни лица, особено по изявени публични фигури – журналисти, политици, коментатори, които не им играят по свирката, както казва мъдрият ни народ.
Така ли ще възпитаваме бъдещите поколения – като ги учим на доносничество и клеветничество?
Простете, но намирам всичко това за страшна перверзия и гавра с хората.
Самопроизвелите се цензори обаче затрудняват общуването между хората, вместо да го улесняват. Вредят, вместо да помагат.
Всеки офис, работен кабинет и др.работни места си има по един или повече доносници-подмазвачи, които топят колегите си, следят ги зорко и се опитват всячески да се харесат на началствата си. Такива посредственици и мерзавци открай време никой нито обича, нито пък някой може да ги уважава. Преди време активист от партията, която явно не е оперативно интересна за цензорите, които не й посягат - ДБ, беше публично заплют след като се разбра, че е докладвал свой опонент в нета на работодателя му. Човекът беше пред уволнение заради долната постъпка на доносника, който впрочем по професия е учител. Фантазия не ми стига този на какво би научил учениците си!
Напоследък всички партии с изключение на ПП-ДБ се жалват от постоянните атаки, с които разни финансирани отвън организации им извиват ръцете, докладват ги, спират им публикации и страници, цензурират всяка тяхна дума и запетая. Както е прието и известно, всяка от партийните организации вече има своя електронна страница, която по принцип би трябвало да осигурява по-лесен контакт между съмишленици и съидейници, както и да популяризира своите програми и възгледи.
Не е ясно по какви критерии да речем самопровъзгласилите се за „фактчекъри”/каква чудна бг дума, а!/ определят кое е истина и кое не е. Човек остава с впечатлението, че факт за тях е това, което им е изгодно, а не е, когато не е в тяхната крива вяра.
Освен това, се чудя що за самочувствие трябва да имат всички тези млади хора, които проверяват и цензурират професионалисти с дълъг професионален път в медиите. „Чекнете” си ги и вижте кои са, аз няма да ги публикувам, за да не им правя услуги и поради лични хигиенни стандарти. Но уверявам ви, че няма как нито един от тях да знае повече факти и истини от който и да е журналист с практика над 20 години. Просто защото преди в медиите имаше стандарти и за доказването на един факт се ползваха поне три източника. Сега „фактчекърите” забраняват ползването на повече от един източник – справка, отразяването на войната в Украйна, Газа и др..
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)