Животът в България като риалити шоу по Стивън Кинг

… ами защото бонус точки.

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Махваш с ръка, за да прогониш мисълта и полагаш усилия да не я пуснеш да се върне. Но тя се връща. Като досадна муха.

Никой не оцелява в The Running Man. Никой.

А утре… Кой знае? Изчакай и ще разбереш.

Замърсен въздух, който убива, касти на удобно богатите и болно бедните, на живеещите и умиращите, имащите и нямащите, имащите достатъчно, че да живеят, и нямащите нищо… дори живот и бъдеще.

Може би сте чели (а може би не сте) The Running Man на Стивън Кинг. Както и да е – става дума за една антиутопия в близкото бъдеще… всъщност, тя е писана в началото на осемдесетте, та става дума за времето, което е нашето утре.

Оттенъците на въздуха – колкото и красиви – са индикатор за количествата отрова. Като в природата – красивите окраски на змията са индикатор за отрова.

Шофираш между недоправени човешки имитации, които са сигурни, че са най-малкото Аертон Сена, а ти си сигурен, че са най-много клонинг на Рейнмен, но без уменията да брои и смята.
Показваш талант да оцеляваш.

Ами между какво се разхождаш? Не, не, не говоря за боклука и мръсотията. Поне не буквално. Хората.

В играта има винаги непредвидени капани. Винаги. Те не са направени, за да ги „очакваш“.

В онова място съществува една корпорация, управляваща заедно с правителството. Тя създава риалити формати, с които запълва времето на хората. Съществуването ѝ е пазено от полицията и закона, желанията ѝ СА законът.

Гледам през прозореца и си представям. Ходя по улиците и си представям.

Животът като…

И ако вчера си бил „намазан“ с това, то днес е нов ден и те чака нещо ново. Обикновено ще е нещо за семейството ти.

Може би телевизията и малко алкохол ще свършат работа с махането на мисли? Върши работа. Поне за кратко. Ще е добре и да има на кого да си го изкараш. Проверяваш дали съседът, дето те дразни, е на разположение за един скандал. И това върши работа.

Може да намерят и фотошопират снимка на жена ти (между другото, БУКВАЛНО сцена от The Running Man). Може да те замесят в секс-скандал (винаги хем осигурява четения ($$$), хем заличава имиджа ти – 2 в 1).

Може да се окажеш замесен в порно-скандал. Ако си спомняте една кандидатка за политиката се отказа и отиде директно в порното. Вероятно е сметнала, че е по-чисто и честно.

Неволно започнах да си представям живота в България като риалити формат. „Неволно започнах…“ е неправилен израз; ПОЛОЖИХ УСИЛИЯ да спра да си го представям, но не се получи. Ето така е по-правилно да го кажа.

Оказва се, че си участник в извънземни оргии с кристали и пици, спагети и гараш торти.

Очакваше ли го?

По телевизията е пълно с риалита, които ти помагат да не мислиш, че и ти си участник в едно…

Появяваш се и те си слагат лигавник, салфетка и вадят ножовете и вилиците.

Така минават дните ни в риалити шоуто. Но сутрин ставаме от леглото и се приготвяме за предстоящия. Защото друго нямаме. Сценарият не предвижда The End, освен… нали. А се стремим да го отложим, защото…

Хората, от които трябва да се пазиш. Неадекватни по улицата, агресивни, премрежени очи, търсят с кого да се сбият.

_______________

Да речем, че вече си прекарал известно време в стискане на зъби и юмруци. Оцелял си. Намираш начин и влизаш в политиката (нали все ти повтарят: „Направи го ти по-добре, кат знаеш толкова!“ И ти решаваш да го направиш). Там те чакат цели отбори от професионални лъжци, въртейки десетки кафяви медии на малкия си пръст. Чакат те, гладни са.

Да речем, че си в по-начален стадий на развитие. Учиш сред силно неграмотни, но и силно крещящи деца на Ганя, които от най-малки са обучавани да ръгат, мачкат и да си взимат каквото им харесва, защото са „на мама и тати дечицата и заслужават!“. Вероятно са и достатъчно едри, та започваш да използваш интернет, за да търсиш там начини да превръщаш обикновени предмети в оръжия. Оцеляваш. Адаптираш се. Ставаш The Running Man. И животът ти е като риалити.

Накрая си опетнен, направил куп компромиси, загубил уважение и самоуважение, загубил време, цвета на косата си, самата си коса, поне един близък, който вече не иска да има нищо общо с теб, сдобил си се поне с една нова болест и дебел пласт саркастична вулгарност.

Обратното… не действа. Ако искаш да видиш джигита наказан… съжаляваме (вдигане на рамене), не можем да го намерим, сякаш не съществува. Какво казвате? Виждали сте клиповете му в интернет? Ние не сме. Дори не знаем какво е това „интернет“. Какво, виждали сте го да си пие кафето с хора с униформи? Сигурен ли сте? Хубаво помислете какво ни казвате и разгледайте тая стая за разпит, докато мислите.

Освен залогът на живот и здраве, има и още капани. Още залози. Играта крие още тайни трикове. Ако се случи да успееш да свалиш един от тия умствено ограничени от колата му и го накараш да страда, има цял куп с „последици“, приготвени от сценаристите – вероятно ще се окаже, че е „наш човек“, силно закрилян. Ти не си. Ти ще се окажеш „привикан“ от органите, а скоро след това и наказан.

Ходиш по улици, на които някой е направил ремонт на ремонта и от тях стърчат красиви, тънки железа, използвани от някой да опъне канап за права линия на плочките, но оставени там – за в случай, че ти писне животът, да имаш на какво да се нанижеш. Или, ако съседът ти си е пийнал… да имаш шоу на живо. Линейките не бързат особено така или иначе, ще имаш време да се отвлечеш с нещо за поне половин час.

Дишаш отрова, за която вече си свикнал да наричаш „ежедневие“. Би предпочел да не го правиш, но не знаеш как да стане това, толкова отдавна се случи да стане част от живота ти, че вече не знаеш какво е животът да е иначе. Да се преместиш ли? Че къде? Как? Да се затвориш? Невъзможно. Да си купиш филтриращи системи? А на улицата? Едната маска няма да те спаси. По-лошата мисъл… ами децата ти?

Животът тук – като риалити. И играта (точно като в книгата) е нагласена, за да може участниците никога да не печелят. Всичкият ресурс е в ръцете на сценаристите на играта, полицията ги пази и участва в преследването на Бягащите Хора, само кастата на удобно имащите разполага със средства да се пази от отровния въздух…

Зад волана? Карат със 160 в кварталните карета от тесни улички, защото нещо в мозъка им не работи добре. Те са там, за да видиш ТИ дали можеш да оцелееш още някой ден. Да разбереш колко струваш. И дали изобщо струваш. Избягването от тях ти дава бонус – живот.

Никой не е успявал да изкара целия един месец, с което да си спечели освобождаване. Всички са намерени и убити преди това. Публиката също участва. Много е красиво и колоритно. Публиката издава местонахождението, получава бонуси, всеки, който иска, снима с лична камера, участват в преследването.

Освен малките формати като болните от сърце, които карат да тичат на бягаща пътека, докато получат инфаркт, за да забавляват публиката (за пари), съществува и ГОЛЕМИЯТ формат, наречен The Running Man, в който пускат няколко бегълци да се скитат из страната и за всеки ден, в който останат живи, им дават парична премия (дават я на семейството, де). Целта е беглецът да бъде намерен и убит, а неговата цел – да остане жив колкото се може по-дълго. За бонус точки. И пари.