Историк: България плаща 32 тона злато на руснаците за своето Освобождение

"Ние се вмъкваме в коридора за контрол на проливите, което е в интерес на Русия", каза историкът Келбечева.

„България плаща за своето Освобождение на руснаците. Документите са публикувани в архива на Руския окупационен фонд. Сумата е определена чрез чл. 2 на Берлинския договор - 10 618 200 рубли и 40 копейки. Това означава, че калкулацията е много добре направена. Те се равняват на 89 690 златни лева”, каза историкът. Тези пари сега означават 32 тона злато, поясни тя и допълни, че България взима външни заеми, за да погаси този дълг. В същото време изплаща пожизнени пенсии за всички руснаци, които искат да останат тук след войната. "Плащаме на Русия окупационен дълг”, повтори тя.

„За мен Трети март е най-абсурдната дата да бъде празник на България. Въпросът е много по-широк и по-дълбок. Самата дата - 3-ти март, е датата на сключване на един предварителен договор между Османската и Руската империя. Руснаците, които слагат подписа си под този договор, който не е ратифициран от Великите сили, знаят, че това е един огромен блъф. От 1876-та, след това и 1877 г. има тайни споразумения между Руската империя и Австро-Унгария. Те се споразумяват никога да не допуснат голяма славянска държава на Балканите, камо ли такава, която да бъде доминирана от Русия по това време”, заяви историкът.

„Може би договорът в Сан Стефано е дипломатически блъф, който Руската империя слага на масата, знаейки че няма да бъде приет. Фактът, че руснаците не организират временно управление в Македония, означава, че те много добре знаят, че България ще бъде разпарчетосана. България е окупирана от Руската армия, която издържаме тук и чак Берлинският договор намалява срока на окупацията”, допълни историкът Евелина Келбечева.

„Никой не отрича, че руснаци са умирали по нашите земи, но не е вярна мантрата за освобождение и за малките братя християни, които да бъдат покровителствани”, обясни Евелина Келбечева. В България имаме 400 паметника на падналите чуждестранни воини за нашата свобода, допълни тя.

„Не бих отишла на Шипка. Бих отишла на връх Свети Никола, където да се поклоня на падналите опълченци и руски воини, които са не само руснаци, а и украинци, финландци, както знаем”. Това заяви историкът проф. Евелина Келбечева в предаването "На фокус".

Тя разясни и ролята на граф Николай Игнатиев. "Граф Игнатиев започва атака срещу движението за Българската православна църква, което води до признаването на българската нация. Може би това е най-големият успех на националната идея. Това не е включено в учебниците, допълни историкът. Тя каза за тенденцията, че има отказ откритията на историците да влязат в учебниците на децата. „Истината е казана. Академичната историография си е свършила работата. Някои медии отразяват постиженията на българските историци, но обществото няма истинското и дълбоко знание за цялата убийствена политика на руската империя”, допълни проф. Евелина Келбечева.