Специалисти в сферата на превода, редакцията и медиите споделиха своя опит по отношение на трудностите пред българския език. Това стана в рамките на семинара „Предизвикателствата на новия български: чужди думи, превод, медии и езикова практика“, който се проведе днес в Дома на Европа в София.
Европейските институции говорят с тежък административен език, защото за тях е важна точността и прецизността на това, което се казва. Те говорят на 27 държави и не се отчита местният контекст, няма отношение към това как публиката в тези държави ще възприеме съобщението, каза Свилена Георгиева, преводач, служител по езиковите въпроси, представител на Генерална дирекция (ГД )"Писмени преводи" на Европейската комисия (ЕК).
Георгиева посочи, че медиите трябва да превеждат от "европейския" български на "човешкия" български и даде пример с неправилния превод на „Green deal“, който не е „Зелена сделка“, а „Зелен пакт“. Думата сделка моментално отнася читателя към търговската област и може да се създаде негативна конотация, поясни тя.
Георгиева представи възможностите на платформата "Интерактивна терминология за Европа" (IATE) и нейните функции. Тя е многоезична, междуинституционална, публична, интерактивна и с огромен ресурс, обясни специалистът. Там има и термини от ежедневния живот, такива във връзка с най-новите събития, изрази от научни области, термини, свързани с конкретна държава, регион, култура, политическа система, добави още Свилена Георгиева.
)