Може ли да бъде извадена мафията от правосъдието?

„В този период получавах множество писма, имейли с подобни софистицирани заплахи, които целяха психическо сломяване. Механизмът е същият. Имам убеждение, че групата, която действаше срещу съдия Владислава Цариградска, е същата, която тогава действа срещу нас. Тя беше в защита на главния прокурор Сотир Цацаров, по-късно в защита на главния прокурор Иван Гешев”, посочи съдия Калпакчиев.

„Има основателни съмнения за въвличането на целия Софийски апелативен район в тези мрежи”, посочи още юристът.

„Начинът, по който е действала групата на Божанов, много напомня атаките, които се организираха 2014 г. от новосъздаденото сдружение „План Б”, оглавено от Любена Павлова (бел. ред. бившата жена на Петьо Петров Еврото). Спомняте си същите тези мафиотски кодове. Шестте агнешки главички - броят на членовете на ВСС, които настоявахме да се разследва случая „ЦУМгейт”, в който беше замесен тогавашният главен прокурор Цацаров”, коментира Калпакчиев.

„Тези схеми не биха били възможни, ако Висшите съдебни съвети не се конструираха по начина, по който това се случваше до момента – чрез пряко участие на политически и криминално икономически фактори”, заяви Калпакчиев и допълни, че “мрежите придобиват увереност да действат безнаказано, когато имат тази защита от най-високо ниво”.

Политическите зависимости са в генезиса на скандала с Нотариуса. Това каза в ефира на Дарик съдията и бивш член на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев.

По думите му компроматните атаки, с които боравят кръговете за влияние в съдебната система, се прилагат от години. Той припомни няколко популярни случая от последното десетилетие, при които чрез медийни публикации са атакувани различни магистрати.

По думите на Минчев комисията ще се интересува и от връзката на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов с кръга около ресторант „Осемте джуджета”.

Според правния експерт на Антикорупционния фонд Андрей Янкулов повече от очевидно е, че прокуратурата няма да проведе успешно разследването на мрежата за контрол в съдебната система, а резултатът, който ще произведе, няма как да бъде ползван с легитимност при това „изключително притеснително състояние на прокуратурата”.

Той посочи, че има индикации да се предполага, че в цитирания период двете групи около Еврото и Нотариуса са имали „територии” и са си сътрудничили, а не са си пречили.

Янкулов обърна внимание и на промените в Конституцията, които засягат прокуратурата: „По-добрият вариант би бил специално главният прокурор да се избира не от Висшия прокурорски съвет, а от един запазен общ Висш съдебен съвет с участието на съдийската колегия, защото би дал по-висока представителност и би туширал тези проблеми, които сега ще съществуват”.

Янкулов отрече с него да са водени разговори за поста на главен прокурор. Депутатът от „Продължаваме промяната”-„Демократична България” и председател на временната парламентарна комисия за проучване на фактите по казуса с Мартин Божанов Нотариуса Никола Минчев заяви в ефира на Дарик, че е редно депутатите да поканят на изслушване ръководствата на ГДБОП, КПКОНПИ, ВСС, Инспектората към ВСС, както и Ивайла Бакалова, Веселин Денков и ръководствата на СГП, САП.