Какъв референдум може да има в държава, в която ваксините „чипират“ и 5G мрежата „пръска с Ковид“?

…

„Демократичните стандарти в световен мащаб са се понижили“.

„Мнението и на 10 000 мъже е без значение, ако нито един от тях не знае нищо относно въпроса“.
~ Марк Аврелий

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

„Мнението и на 10 000 мъже е без значение, ако нито един от тях не знае нищо относно въпроса“.
~ Марк Аврелий

Тая мания за референдуми, според вас, за колко време ще се изроди в „референдум за смъртното наказание“, а след това и до „референдум за публични екзекуции по стадионите“?

Щото на мен ми се струва, че за има-няма десетилетие талибаните ще започнат да се учат на нашите референдумаджии.

1. комедиант;
2. агресор;
3. политически/социален/спортен/военен анализатор и коментатор.

Бъркат това на никой да не му пука за мнението ти с това да си цензуриран.

Никога преди, в която и да е епоха, светът не е познавал такава свобода за изразяване, за имане на мнение, за споделянето му и за споделянето му БЕЗ тежки последствия за споделящия ги.

Разбира се, тук идва и най-древният и удобен страх – страхът от различните. Имигрантите. Чужденците. Идеалната хранителна среда за крайно-десните популисти.

Че искат и да го правят за всяко нещо това с референдумите.

А ние имаме хора, които се крият от клетките на мобилните оператори и си мислят, че ваксините ги чипират. Хора, които искат да управляват посредством референдуми.

Вижте това:

Дори под реклами на услуги и стоки е същото. Какво ги било интересувало, защо ги занимават.

Живеем във време, в което всеки споделя каквото му хрумне, но – ако еди-колко-си хора не го видят и лайкнат – „горкият“ смята, че е цензуриран; или, ако се случи някой да не е съгласен с него – също се чувства цензуриран.

И благодарение на това имаме едни фалшиви политици, които не спират да обещават, че ще се борят срещу несъществуващите страшилища от два реда по-горе…

И същевременно сега е и моментът, върхът… на мрънкането у колективното човечество, че са му ОГРАНИЧЕНИ правата.

И тук удобно се наместват кемтрейлсите, страхът от 5G, рептили, ваксини, страхът от технологиите, страхът от новия свят.

И, стъпвайки на техните рамене, теренът ни се напълни не неможещи некадърници, които някак си станаха политици и няма да се посвенят да взривят държавата, подклаждайки страхове и омрази. И не, не им пука за последствията.

Искам да повторим: „Липсва елементарно разбиране за заобикалящия свят“.

Липсва елементарно разбиране за заобикалящия свят. И да… точно в момента, в който знанието е най-обширно и най-лесно достъпно.

На базата на кои знания тази част от населението се почувства в позицията да определя политиките за всички ни?

Не е много адекватно, нали? Но това е ежедневното поведение на мнозина в социалните медии. И те започват да виждат и истинския свят по същия начин. Агресията се мултиплицира и става модел на поведение. Начин на живот.

Ние за какво въобще имаме политици, ако народът ще управлява с референдуми? За какво са ни политици, експерти и институции, след като формулата ще е „Гочо, Дачо и Въчо казàха на референдума“?

Правете сметка, че най-много референдуми искат точно същите, които се фукат с „народняшкото“ си. Народняшкото им пък се изразява в гордостта да не четат и да казват неща, като „аз може да съм прост и да не разбирам, но…“

Правят всичко възможно (а то е често тъпо и опасно), за да създадат повече страхове, за да бъдат избирани и назначавани.

Разбира се, той говори за шахматната игра и новите тенденции за подготовка на състезателите, но…

С това умопомрачават тълпата и създават предпоставка за разрушаване на демокрацията.

Сега всеки се чувства длъжен да е едно от следните неща на ежедневна база:

Сега е върхът на онова, което може (малко свободно) да се нарече power to the people.

Същите хора, на които разчитат тези, са хората, които се изяждат едни други най-често в онзи социален експеримент, който наричат „социални медии“.

Така те се превърнаха в основното оръжие в най-новата война – войната за мозъците на хората. И към този момент виждате, че средновековните доктрини, насилието и диктатурата печелят тази война.

Хранейки страховете и омразите си с тези нови свободи (оценете иронията!), колективният човек все повече започва да се увлича по диктатури и НЕсвободи, започва да гласува за протофашисти и да изповядва НЕсвободата като свое житейско правило.

Що за абсурд е това?

_____________

… съгласете се, че олицетворява всичко в света. Компютърната ера е тук и способността да можеш да синтезираш идеи е ключова за оцеляването на човечеството.

„От 74 считани за демократични държави, само 24 – представляващи едва 7,8 % от населението на света – са описани като „пълни демокрации“, т.е. „държави, в които не само се зачитат основните политически и граждански свободи, но и в които има тенденция да се поддържа политическа култура, благоприятстваща просперитета на гражданите“.

В момента се намираме в исторически връх относно човечеството. Сега е върхът в колективната свобода у човешкия род. Изключвам русия, Беларус и Северна Корея. И подобните им. Те са изключение. Не са правило. Говоря за общото ниво, като теглиш чертата. Средноаритметично за света.

Докато не дойде ерата на социалните медии, която накара всеки да се почувства задължен да се изказва за всичко. И то не любезно. Намериха начин да си излеят агресията и тъпотията, само че скрити от екрана и клавиатурата – насилваш доброто поведение, без последствия.

Това е тълпата, която се страхува, че ваксините я „чипират“ и пет джи мрежите пръскат болести. Те искат да има референдум за всяко важно нещо… като под „важно нещо“ започват да стоят и все по-дребни и по-дребни неща, като кои паметници да се реставрират и кои – не.

Ако сложим настрана социалните медии (този грозен и несполучлив социален експеримент, който показа истинското лице на съвременния човек), ще трябва да си представим как даденият Индивид Х вижда залепена реклама на улицата, която му предлага уроци по пеене (да речем), той взима телефона, обажда се на онзи, сложил рекламата, и започва да му крещи: „Какво ме занимаваш с тия глупости?! Кой го интересуват уроците ти?!“ и да му тресне телефона.

Ето ви една много полезна мисъл на световния шампион по шах Борис Спаски: „Компютърната ера пристигна и вече повлия всичко около нас: анализи, подготовка, информация. Сега вече друг вид талант се изисква – способността да можеш да синтезираш идеи“.

Живеем във време, в което хора публично се оплакват, че им отнемат свободата на словото; хора, които пишат как им забраняват да пишат; хора, които разказват как им забраняват да говорят и хора с хиляди (понякога милиони) последователи, които се жалват, че са цензурирани.

И видяхте какво представляват дъ пипъл, като получиха повече пауър. Изяждат се едни други с настървение. Вижте един обикновен пост във Facebook в какво се превръща. Нападки, псувни, заплахи, обиди. Това е мястото, на което е СВОБОДЕН да комуникира с целия свят, а той го използва за мрънкане или за псувни.

Но? Но какво? Как хем се самоопределяш като „прост и не разбираш“, хем искаш да задължаваш целият народ да ти играе по свирката? Какво разбираш от икономика, че да решаваш за еврото например? Теб – който не го е домързяло, не те е водил за носа. При положение, че четеш САМО фалшиви новини и следваш САМО фалшиви политици, които лъжат, как ще си съставиш ти мнение, че да определяш курса на цяла една държава? Хърватите казват, че са много по-добре от приемането на еврото, твоите „източници на информация“ ти обясняват, че хърватите изнемогват и че едва ли не скоро ще станат канибали, за да оцелеят. И ти не можеш да потърсиш и намериш истинската информация, изгубен си в море от манипулации. И това е една от лесните теми – с леснодостъпна информация. Представи си по-сложните…

Под най-обикновени и лежерни новини от света на спорта или музиката се появяват коментари от типа: КВО МЕ ИНТЕРЕСУВА ТВА БЕ! СТИГА НИ ЗАНИМАВАХТЕ С ГЛУПОСТИ!
(Или неговият еквивалент в комедиант mode – правейки същото, но със сарказъм, мислейки си, че е оригинален.)

Помните ли интернет ПРЕДИ социалните медии? Беше любезно място, което имитираше живия живот и насърчаваше възпитано поведение. Хората не контактуваха така често с напълно непознати, контактуваха повече с познати (като в живия живот). И се държаха по-възпитано, задаваха въпроси, получаваха отговори, търсеха и намираха.

Тези некадърници, без да бъдат подкрепени от хората, не могат да виреят. Подозирам, че дори не биха могли да имат и нормална работа изобщо, защото ЕДИНСТВЕНИЯТ им талант е да манипулират изоставащите. Без това, няма да стават и за елементарна нископлатена работа, защото тя е много над нивото им, а те не са нито можещи, нито сръчни. Самият Хитлер е бил несполучил в живота, заобиколил се с други несполучили в живота сърдити киселяци. Повечето му имитатори са негови копия.