За ТЕЛК и др. непроменени и непроменими неща…

ТЕЛК и „реформите” там са нагледен пример как промените не винаги водят към по-добро. И че често и най-добре скроените мечти на хората и мишките остават неосъществени, както казва класикът Стайнбек в един от своите литературни шедьоври. Този извод за пореден път се налага от само себе си след признанията преди дни на самия здравен министър към момента проф. д-р Христо Хинков. Той призна за безобразни закъснения на решения на комисиите по места, които надвишават над 2,6 години?!

Като капак на всичко трудовите комисии хептен се оплитат като пилета в кълчища и от година на година работят все по-калпаво. Ето, лани направиха промени уж за добро, а то се оказа както винаги, че са все по-зле.

Понеже следя тези проблеми отдавна, ще си позволя да коригирам министър Хинков, който сигурно по недоглеждане пропусна да спомене за батаците в ТЕЛК-Перник, където също забавят решенията си по над 1 година, че и отгоре. Същевременно обаче издават навреме решения на разни алкохолици, които са били трудоустроени от същата тази комисия и чиято пенсия плащаме всички ние. Ми не е нормална тази работа – един си гледа кефа и се налива с пиячка, но получава привилегии вероятно срещу рушвет, а друг се разболява от работа и чака с години реципрочна помощ от държавата!

Проф. Хинков говори за кошмарите на инвалидите, имащи досег с тромавата и напълно неефективна система на тези комисии в отговор на питане от страна на представител на ГЕРБ. Впрочем прави впечатление, че важните социални проблеми на българското общество се поставят на дневен ред в парламента точно от представители на тази партия – Деница Сачева, Илиана Жекова и още мн.др., освен от опозицията в лицето на ИТН, а също от ДПС и БСП.

Според министъра, до този резултат са довели промените в нормативната уредба, целящи улесняване и облекчаване на хората с увреждания. От една страна, причина за забавянията бил значително увеличеният поток пациенти към ТЕЛК, което било резултат от факта, че РЗИ вече уведомявали всички с изтичащ срок на експертните решения за необходимостта от редовно освидетелстване. От друга, причина за увеличения брой подадени заявления-декларации за освидетелстване или преосвидетелстване през 2023 г. станали и промените в Наредбата за медицинската експертиза, които включват промяна в Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност или вид и степен на увреждане. Във връзка с тези промени бе дадена възможност на всички лица с увреждания, които смятат, че те са по-благоприятни за тях, да подадат документи за преосвидетелстване извън нормативно определените поводи за тази цел.

Та да се върнем към дертовете на немощните хора, които очакват помощ и съдействие от ТЕЛК-овете по места, след като са влошили своето здраве в резултат на дълги години работа, плащане на данъци и такси в името на своята държава. За съжаление обаче, когато те се нуждаят от подкрепата на социалните институции в напредналата си възраст, получават само огромна доза цинизъм и разиграване от врата на време в същите тези ведомства. Не е ли парадоксално наистина – те осигуряват издръжката на куп високомерни чиновници, които на места, образно казано, и пръста не си помръдват за тях. Нагледахме се на десетки репортажи, показващи инвалиди, немощни хора, които месеци наред живеят без пенсиите си, карат на подаяния и просия от близки и познати, само защото чантаджиите от комисиите не са си свършили работата.

Та такива ми ти работи – непроменени и непроменими…

Те, за съжаление, са превзели не само ТЕЛК-овете, а и голяма част от цялата здравна система, нереформирана вече близо 35 години. Ще завърша този коментар с разказ на случай, на който се натъкнах вчера в УМБАЛ „Царица Йоанна” ИСУЛ. Неделя е ден за свиждане с болни, както е известно и отидохме да посетим наш близък в отделението по гастроентерология. Нямаше много хора – нито в стаите, нито по коридорите, което може би е улеснение за медицинския персонал. Наложи се да поискаме помощ от дежурната сестра и почукахме на манипулационната. На ентия път отвътре ни отговори сърдит женски глас и се осмелихме да влезем – през три врати открихме сестрата полегнала на едно легло и сърдита, че я безпокоим. Нахока ни набърже и ни натири да си вървим и да не я смущаваме, без никакво притеснение, че заплатата й зависи точно от „досадници” като нас, които й нарушават мързела и безхаберието. Говорим за голяма обществена болница, издържана от нас, данъкоплатците. Защо трябва да се чувстваме като просяци на внимание и зависими там?!