Сега полуспоразумение със земеделците, а догодина ли цяло?

- Ако ДА - в коя?

- Приложете платежно нареждане за платен членски внос за предходната година.

- Членувате ли в браншова организация?

1. По финансовата част на исканията се разбрахме следното:

2. По законодателната част се разбрахме следното:

2.1. Закона за собствеността и ползването
2.2. Закона за арендата
2.3. Закон за браншовите организации
2.4. Закон за Аграрната камара
2.5. Закон за търговията с храни
2.6. Закон на кооперативите
2.7. ЗКПО

Какво и как се договориха земеделските производители с управляващите, кои спират да протестират и кои продължават или остават в стачна готовност? Това са все въпроси, които продължават да вълнуват обществото с будна гражданска съвест.

Административната тежест е другият голям проблем на българското земеделие, като този проблем не може да намери своето моментално решение и там се иска изключително много браншова работа.

В Анкетната карта/попълва се всяка година от ЗП/ се вписва още един ред с въпрос:

Всички закони, които имат нужда от промяна, ще бъдат написани конкретно в споразумението, а именно:

Вчера писах, че след петнадесет години

Във всеки от тези закони има много конфликтни точки, които е крайно належащо да бъдат променени.

Едни казват били двеста, други малко повече!

И всичко си идва на мястото!

И когато им се подскаже как това да стане - мълчат! Защо?

Какво всъщност ще бъде записано в споразумението след като структурите на организациите одобрят финалните текстове? Светлина по въпроса даде председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Какво ще бъде записано в споразумението между фермерите и властта? Това се пита специализираният сайт за земеделие agri.bg и се обръща за отговор към председателя на НАЗ – Национална асоциация на зърнопроизводителите.

Над петнадесет години не стигнаха т.н. БРАНШОВИЦИ да се преброят.

Национална асоциация на зърнопроизводителите остава в протестна готовност до приемане на цялото законодателство и сме готови да защитим интересите си във всеки един момент, заключва Проданов.

Не вярвате?!

Няма да мине много време и ще се наложи да се разбере, че и реформата в селското стопанство минава през един План.

Относно колегите от другите сектори, това което ще се запише в споразумението е, че ще се осигури достатъчен бюджет, за да се отпуснат до 31 март ставките от март миналата година.

ПОВТАРЯМ ГО:

Преди години предложих как е редно да стане.

Сектор “Зърнопроизводство” ще бъде подпомогнат при следната модулирана ставка:

След маратон от срещи и седмица на протести, в петък представители на Българската аграрна камара и правителството постигнаха разбирателство по спорните въпроси, които изкараха земеделците на протест.

Т.е. не Асоциациите да ДОКАЗВАТ колко членове имат, а самите производители да ДОКАЗВАТ членството си.

Това, което е важно до уточня е, че вторият транш до 30 септември ще се случи само при удължаване на регламента за помощта за Украйна, който към момента действа до 30 юни.

и така трябва да е в нормалните общества, които са наясно с важността на продоволствието – основа на националната ни сигурност.

1.1 От 1-3000 дка - 20 лв./дка (10 лв. до 31 март и 10 лв. до 30 септември)
1.2 От 3000 дка до 6000 дка - 10 лв./дка ( 5 лв. до 31 март и 5 лв. до 30 септември)
1.3 От 6000 дка до 10000 дка - 5 лв/дка ( 2,5 лв. до 31 март и 2,5 лв. до 30 септември)
1.4 Стопанства над 10000 дка ще получат за първите си 10000 дка по горе посочените ставки.

3. По темата с международните позиции на държавата:
3.1. Българската държава ще защитава в Европа позиция, която да защити интересите на българските стопани относно търговията с Украйна.
3.2. Ясна позиция по дерогацията на ДЗЕС 6,7,8 за тази стопанска година. Нещо, което вече е факт и без разписано споразумение.

3.3. Ясна позиция на България относно натиска по линия на зелената сделка.
Освен всичко това министър-председателят пое отговорност при съставяне на бюджета на Министерството на земеделието за следващата година да се вземат предвид всички нужди на земеделските производители преди окончателното му приемане в Народното събрание, като това обществено обсъждане също ще бъде записано вътре.

Важен за браншовиците въпрос поставя в публичното пространство отново за пореден път един от най-популярните производители у нас – Красимир Кумчев. Той е производител и агроконсултант с близо 40 години практика, популярен в цяла България като „Ябълковия крал”, който преди година изкорени своите градини, принуден от калпавите политици у нас и навън. Преди десетина години той създаде методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, целяща да ограничи кражбите и корупцията в тази сфера.

Колеги, трябва много ясно да си кажем какви са ни проблемите и какви са ни приоритетите, обобщи Проданов. Законодателството, особено в частта поземлени отношения, е единственият ни шанс да създадем устойчиво производство, което да ни даде шанс да инвестираме в напояване и да имаме възможност за по-голяма сигурност в производството. Няма как да говорим за устойчиво селско стопанство без тези всички промени да се случат, пише той в пост в социалните мрежи.

Не е полезно по тях да се произнасят хора, които не могат да различат кон от крава или коза, затова нека да се вслушваме в специалистите, в производителите, в разбирачите, а не в пенкелерите, които сякаш са преобладаващата част от нашето общество, но тяхното мнение не бива да се взема насериозно от сериозни хора.

Освен това в т.2 ще бъде записано, че в срок до края на февруари ще бъде подписана втора част с концепция за всеки закон (с изключение на тези, които вече са пред завършване) като бъде точно и конкретно описано какво ще се промени и с каква цел. Като тази втора част на споразумението ще съдържа ясна политическа отговорност за тези промени.