2024 година започва с нови климатични рекорди

Между февруари 2023 г. и януари 2024 г. глобалната средна повърхностна температура на въздуха е била с 1,52 градуса Целзий по-висока, отколкото в периода 1850-1900 г., според данни на европейската обсерватория "Коперник".

За да се случи това, тази граница трябва да бъде превишавана стабилно няколко десетилетия.

"Въпреки всичко, това е още едно напомняне за дълбоките промени, които вече сме направили в глобалния климат и към които сега трябва да се приспособим", допълва той.

"Това е сериозно предупреждение за спешната необходимост от предприемане на действия за ограничаване на изменението на климата", казва Брайън Хоскинс от института "Грантъм" към лондонския Импириъл колидж.

След рекордната 2023 г., със средна температура от 13,14 градуса Целзий, първият месец на 2024 г. е най-горещият януари, регистриран от началото на измерванията.

Януари е осмият пореден месец, за който е счупен месечният топлинен рекорд, отбелязват от "Коперник".

Месецът беше белязан от гореща вълна в Южна Америка, която доведе до рекордни температури и опустошителни пожари в Колумбия и Чили, с десетки жертви в района на Валпараисо.

Въпреки някои студени епизоди и понякога обилни валежи в някои части на земното кълбо, изключително меки температури бяха регистрирани и в Испания и Южна Франция, както и в някои части на САЩ, Канада, Африка, Близкия изток и Централна Азия.

Повърхността на океаните също се затопля прекомерно, като през януари е отбелязан нов рекорд от 20,97 градуса Целзий средна температура.

Тази стойност е втората най-топла за всички месеци взети заедно и с по-малко от 0,01 градуса Целзий от предишния рекорд, поставен през август 2023 г. (20,98 градуса Целзий).

В средата на януари Световната метеорологична организация (СМО) и американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата (NOAA) вече предупредиха, че 2024 г. може да счупи топлинния рекорд, поставен миналата година.

Въпреки това, според Рокстрьом, съществува и вероятност в края на това "трето супер явление Ел Ниньо", подсилено от човешката дейност, температурите да спаднат, както се случи през 2016 г. и 1998 г.

Ел Ниньо започна да отслабва миналия месец, като според учените има вероятност от появата на по-хладното явление Ла Ниня по-късно тази година.

В Парижкото споразумение от 2015 г. страните се договориха да се опитат да не допуснат глобалното затопляне да надхвърли 1,5 градуса Целзий, да избегнат отприщването на по-тежки и необратими последици.

След рекордните горещини през 2023 г., 2024 г. започва зле - никога досега януари не е бил толкова топъл и за първи път, в продължение на 12 последователни месеца, планетата е преминала прага на затопляне от 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните времена, съобщават АФП и Ройтерс.

"Това е много важен и катастрофален сигнал, предупреждение към човечеството, че се приближава до прага от 1,5 градуса Целзий по-бързо от очакваното", посочва пред АФП Йохан Рокстрьом от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата.

Ограничаването на дългосрочното затопляне до 1,5 градуса Целзий над прединдустриалните нива - преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива, се превърна в ключов символ на международните усилия за справяне с изменението на климата.

Настоящият климат вече се е затоплил с около 1,2 градуса Целзий в сравнение с периода 1850-1900 г. При сегашните темпове Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) прогнозира, че има 50 процента вероятност прагът от 1,5 градуса Целзий бъде достигнат средно до 2030-2035 г.

Това е с 0,12 градуса Целзий повече от предишния рекорд, поставен през януари 2020 г., и с 0,70 градуса Целзий повече от обичайните стойности за периода 1991-2020 г. В сравнение с прединдустриалните времена, първият месец от 2024 г. е бил по-топъл с 1,660 градуса Целзий.

Това затопляне продължи и след 31 януари, като достигна нови абсолютни рекорди и надмина най-високите стойности от 23 и 24 август 2023 г., посочват от "Коперник". Това се случва в момент, когато климатичното явление Ел Ниньо се забавя в екваториалната част на Тихия океан, което обикновено би трябвало да допринесе за известно понижаване на температурите.

Бърджис отбелязва, че всеки месец от юни насам е бил най-горещият в света в сравнение със съответния месец през предходните години. "Не само, че преживяхме най-топлия януари в историята, но и имахме 12-месечен период с над 1,5 градуса Целзий над прединдустриалния референтен период", допълва тя.

Въпреки леките разминавания в посочените стойности, всички основни набори от данни са съгласни, че светът е поел по траектория на затопляне и се намира в най-топлия си период, откакто се правят съвременни измервания, вероятно за много по-дълго време.