МВФ повиши прогнозите си за световната икономика, но ги влоши за еврозоната

За 2023 г. се очаква темп на растеж от 3,1 на сто спрямо прогнозираните през октомври 2,9 на сто.

За САЩ се очаква ръстът на икономиката през 2023 г. да достигне 2,5 на сто спрямо 1,9 на сто отчетен през 2022 г. За тази година Фондът прогнозира, че най-голямата световна икономика да забави растежа си до 2,1 на сто и до 1,7 на сто догодина.

За икономиката на Китай се предвижда темп на растеж от 4,6 на сто през 2024 г. и 4,1 на сто през 2025 г., като за текущата година корекцията е с 0,4 процентни пункта нагоре спрямо доклада от октомври.

Очаква се през втората половина на 2023 г. икономическият растеж да е бил по-силен от прогнозираното в САЩ и няколко големи нововъзникващи пазара и развиващи се страни, оценяват експертите на Фонда.

Предвид намаляването на инфлацията и стабилния растеж вероятността от "твърдо приземяване" е намаляла и рисковете пред световния растеж като цяло са балансирани, посочва МВФ.

Световната икономика ще нарасне с 3,1 на сто през 2024 г. и с 3,2 на сто през 2025 г., очаква Международният валутен фонд (МВФ) в актуализирания си доклад за световните икономически перспективи. Прогнозата за текущата година е с 0,2 процентни пункта по-висока от оповестената през октомври благодарение на по-добрата от очакваното устойчивост на икономиките в САЩ и няколко страни с нововъзникващи пазари, както и на фискалната подкрепа, предоставена в Китай, се посочва в доклада, информира БТА.

Еврозоната вероятно ще се възстанови от бавния си темп на растеж, оценяван на 0,5 на сто през 2023 г., което отразява сравнително силното въздействие на войната в Украйна, до 0,9 на сто през 2024 г. и 1,7 на сто през 2025 година. Въпреки това МВФ понижава очакванията си за икономиката на валутния съюз с 0,3 на сто спрямо очакванията, заложени в октомврийската прогноза.

За европейските страни с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики прогнозите сочат ускоряване от очаквания растеж от 2,7 на сто през миналата година до 2,8 на сто през 2024 г., преди да бъде отчетено забавяне до 2,5 на сто през 2025 година. Повишаването на прогнозата с 0,6 процентни пункта спрямо очакванията от октомври се свързват с икономическото развитие в Русия. Растежът в Русия се прогнозира на ниво 2,6 на сто през 2024 г. и 1,1 на сто през 2025 година. Цифрите за 2024 г. са коригирани нагоре с 1,5 процентни пункта спрямо октомврийските анализи, което отразява въздействието на по-силния растеж през 2023 г., отчетен благодарение на големите военни разходи и частното потребление, подкрепено от нарастването на възнагражденията заради затегнатия трудов пазар.

За развитите икономики се прогнозира леко забавяне на растежа от 1,6 на сто през 2023 г. до 1,5 на сто през 2024 г., преди ускоряване до 1,8 на сто през 2025 година. Преразглеждането към повишение с 0,1 процентни пункта на прогнозата за 2024 г. отразява по-силния от очаквания растеж в САЩ, макар че той частично е бил компенсиран от по-слабото представяне на еврозоната.

Инфлацията се понижава по-бързо от очакваното в повечето региони на фона на намаляващите проблеми с доставките и рестриктивната парична политика. Прогнозира се понижаване на основната световна инфлация до 5,8 на сто през 2024 г. и до 4,4 процента през 2025 г., като прогнозата за догодина е понижена.

Основните предизвикателства в краткосрочен план са успешното направляване на окончателното понижаване на инфлацията до целевото равнище, "калибрирането" на паричната политика в отговор на динамиката на инфлацията и приспособяването й към по-малко рестриктивно ниво.

От друга страна, новият растеж в цените на суровините, предизвикан от геополитически шокове, включително продължаващите атаки в Червено море, и нарушенията в доставките, или по-устойчива базова инфлация биха могли да продълват прулагането на затегнатата парична политика. Задълбочаване на проблемите в сектора на недвижимите имоти в Китай или на други места, стъпки към повишаване на данъци и намаляване на разходите също са фактори, които биха могли да доведат до разочароващ растеж.

От една страна, по-бързата "дезинфлация" може да доведе до по-нататъшно смекчаване на финансовите условия. Фискална политика, по-либерална от необходимото и от заложеното в прогнозите, би могла да доведе до временно ускоряване на растежа, но при риск от по-скъпоструващи корекции на по-късен етап. По-силен темп на структурни реформи може да засили производителността и да окаже положителен трансграничен ефект.

Прогнозата за 2024-2025 г. обаче е под средното ниво от 3,8 процента, отчитано през периода 2000-2019 г., на фона на по-високите лихви на централните банки, които се борят с инфлацията, оттеглянето на фискалната подкрепа на фона на натиска, който високият дълг оказва върху икономическата активност, както и заради ниския растеж на базовата продуктивност, посочва Фондът.