Каква част от хората в България са "работещите бедни"?

Пред Радио София председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова обясни, че независимо, че се увеличава заетостта, а безработицата намалява, обхватът и броят на „работещите бедни“ не се променя, а по-скоро нараства.

По думите й, след като се направи разбивка по отделните параметри, ще може да се изработи адекватно таргетиране на различни мерки. Тя добави, че често младите хора, до 29 годишна възраст, не работят по специалността си.

„Има доста сериозно струпване на млади хора с висше образование в големите градове. Тази тема ще има нужда и от допълнителни анализи“, коментира Русинова.

Тя изтъкна, че по отношение на „работещите бедни“ е добре да се види отделния профил на хората, които е възможно да изпаднат в риск и да попаднат в тази категория.

Анализ на Икономическия и социален съвет ще изследва какъв е профилът на явлението „работещите бедни". Проучването е възложено от депутатите в Народното събрание, а една от целите е да покаже дали „работещите бедни" у нас са само хора с ниска квалификация, които са на минимална работна заплата.

„Важните теми, които трябва да изследваме са какъв е профила на „работещите бедни“. Не само от типа заетост, дали е на пълно или непълно работно време, но и какъв е регионалният профил. Какви са образователните степени на част от хората, мъже-жени – тенденции, възрастовата категория също има огромно значение. Всички тези отделни профили ще бъдат доразвити“, каза Зорница Русинова.

„Последните години, когато става въпрос за доходи, се коментира само темата за минималната работна заплата. Нужно е да има малко по-целенасочена политика по отношение на доходите, която касае качеството на заетостта, данъчно-осигурителната система и всички стимули и мерки за съвместяване на семеен с професионален живот и стимули, които са насочени не само към работника, но и към фирмите и работодателя“, подчерта Зорница Русинова.