Димитър Кърнев от D2 ексклузивно за Woman.bg: Откровено за живота, "Ледено момиче" и музиката

Снимка: Личен архив

- Изпитвате ли носталгия по времената на „Ледено момиче“, какво се е променило от тогава до днес? Мислите ли, че песни като нея щяха да се родят в днешно време? Точно с това звучене, настроение...

- Изпитвам носталгия единствено по младостта и момчешкото вълнение от първите музикални стъпки. Днес времето е много различно и забързано, но вярвам, че за хубавата музика винаги ще има място, независимо от моментните вкусове.

- А каква е историята зад „Ледено момиче“?

Какво още сподели Димитър Кърнев и как вижда групата след 10 години прочетете ТУК.

Днес имаме удоволствието да си поговорим с Димитър Кърнев - основател на легендарната група D2, както и автор на любимите ни хитове, с които започна вълната от съвременна българска музика в края на 90-те.

С нотка носталгия към отминалите времена и радост, че вече са над две десетилетия на сцената, все така безкомпромисни и все така вдъхновяващи по техния си неповторим начин, си припомняме какви бяха първите им стъпки и какво ще се случи в зала 1 на НДК на 10 май, когато ще отбележат с грандиозен концерт 25-ия рожден ден на бандата:

- Здравейте, Димитър Кърнев! С D2 сте легенда на българската сцена и вече 25 години сте на върха. Нека си поговорим за началото – как от репетиции в сградата на 81 училище се превърнахте в сензация точно в годините, когато съвременната българска музика едва прохождаше?

- Здравейте! Всъщност всичко започна много по-рано, някъде в началото на 90-те, когато съставих първата си ученическа група, която кръстих ES, на името на училището, в което учех. В нея се събрахме най-добрите приятели от класа. По-късно, когато създавах D2, наистина имаше някаква празнина в българската музика, а аз точно тогава имах идея за група, както и няколко песни, които бях написал преди това. После всичко стана много бързо.

- В основата ѝ е китарен риф, любимата дръм машина на великия Фил Колинс и проточваща се хармонична линия. Появи се, мисля, около 90-а година. Едни от първите ѝ слушатели и почитатели бяха старите войници от казармата, на които я пусках заедно с едно доста по-твърдо парче. Вече за D2 текста написа Румен Гайдев – Гаро, с когото са свързани текстовете и на почти всички песни от ранния ни период.