Нараства положителното отношение към ЛГБТИ хората в България

Основната цел на проекта е преодоляване на негативните стереотипи спрямо ЛГБТИ хората чрез комуникационна кампания, семинари и тренинги.

- 35% заявяват, че познават хора, които се определят като хомосексуални, 25% - бисексуални, 6% познават някой, определящ себе си като ЛГБТИ;

- 15% заявяват, че лично познават еднополови двойки, други 32% - че знаят историята на такива хора.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция Алфа Рисърч през ноември 2023 г. сред извадка от 1000 души по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети.

Национално проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено през есента на 2023 г., по поръчка на фондация GLAS, установява повишена запознатост на българските граждани с ЛГБТИ хората, с техните проблеми, права и мотивация.

За периода от 2019 до 2023 г. делът на заявяващите целенасочен интерес и респективно, отличаващи се с по-добра информираност, нараства от 24% до 28%. Значителен е и ръстът в дела на мнозинството българи, които не са търсили активно информация, но до тях са достигнали различни медийни публикации: от 48% през 2019 г. до 67% четири години по-късно. С най-висока запознатост се открояват жителите на София и големите градове, жените, най-младите (18 – 29г.) и средните поколения (40 – 49г.).

Проучването е част от проекта „Гласове на общността“, изпълняван от фондация Глас, в партньорство с фондация Билитис, Асоциация на европейските журналисти-България и Осло Прайд, и с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.

Водещи източници на информация са разговорите с приятели и познати (38%), постове в социални мрежи (33%), информационни предавания в медиите (30%) и информационни/новинарски сайтове (29%). Изключително важно е обаче какво е доверието в информационните източници. При три от водещите източници проучването установява висока степен на доверие: това са разговорите с близки, информационните предавания в медиите, информационните сайтове. Четвъртият активно ползван информационен канал – постовете в социални мрежи – е със значително по-ниска степен на доверие.

Като цяло, нагласите на българите към ЛГБТИ хората са преобладаващо неутрални. Настоящото изследване потвърждава установената и в предишни проучвания тенденция, че с разширяването на личните контакти с ЛГБТИ, нараства и положителното отношение към представителите на общността. Най-голяма част (46%) смятат, че човек, определящ се като ЛГБТИ, е като всеки един от нас, а сред водещите характеристики, с които ги свързват намират място също „смели, отстояват идентичността си“ (18%), „образовани“ (16%), „творчески личности“ (15%), „с добри професии“ (12%) и др. Най-често споделяната негативна асоциация е „парадиращи със своята различност“ (24%).

Личното общуване с ЛГБТИ хора и по-добрата запознатост са предпоставка и за повече разбиране към проблемите, с които те се сблъскват. Така например 68% смятат, че ако в горните класове в училище има ученик с хомосексуална ориентация, той ще бъде обект на подигравка срещу 8%, които са на мнение, че би повлиял на другите да изберат такава идентичност. Според значителна част от анкетираните ЛГБТИ хората срещат враждебно отношение в различни житейски ситуации. Според 47% - при открито заявяване на идентичността си, според 46% - когато са на публични места, 36% - при отглеждане на дете, 33% - в училище, 31% - при търсене на работа.

Същевременно се очертава тенденция към отслабване влиянието на крайно враждебни и откровено манипулативни тези, чието разпространение също служеше за стигматизиране на ЛГБТИ хората. 36% не са съгласни, че хомосексуалността и трансджендър идентичността са психични разстройства, срещу 25% съгласни; 37% не са съгласни, че тази идентичност е само „западен феномен“, срещу 25% съгласни; 39% отхвърлят тезата, че ЛГБТИ хората са „педофили“, срещу едва 16%, които все още са склонни да я приемат и пр.

Регистрираните положителни тенденции, макар и все още плахо, показват променящите се обществени нагласи към ЛГБТИ хората. Подкрепата за важни за общността политики и по-конкретно, уреждане на статута на еднополовите двойки обаче продължава да е ограничена (34% одобрение срещу 27% неодобрение и 39%, които не заемат конкретна позиция). По-висока подкрепа идва от жителите на София и големите градове, високо образованите, жените, средните поколения (40 – 49 г.).