„Количеството вируси, които се разпространяват в тези дни, е свързано с температурата – когато тя е най-висока, се отделят най-много вируси. Не всички заразени с грипен щам се разболяват, въпреки това обаче те могат да бъдат заразоносители“, обяснява общопрактикуващият лекар Димитър Иванов. Поясняват също така, че процесът на оздравяване продължава от една до две седмици в зависимост от общото състояние на конкретния човек.
Макар грипната вълна тепърва да се разгръща, лекарите са наясно, че след нейното отшумяване ще се сблъскат с последиците от това неприятно заболяване – като например синузити, бронхити и дори инфаркти.
Въпреки че почти всеки трети българин подсмърча и кашля през януари, лекарите са категорични, че реално с грип са само 15-20% от хората. И допълват, че самото разболяване и размножаването на грипните вируси е процес, преминаващ през няколко етапа.
Общопрактикуващи лекари обясняват, че грипът създава реална опасност не само за белите дробове, но и за сърцето, като може да е в основата на множество инфаркти през февруари. И също подчертават, че в най-голям риск са определени групи от хора.
Американското проучването показва също така, че най-висок е рискът от сърдечни поражения в рамките на първата седмица след заразяването с грипния вирус. А наслагването на бактериална инфекция върху вирусната може да увеличи неколкократно този риск.
Още в рамките на седмица след развитие на грипната инфекция сърцето може да бъде сериозно увредено, сочи американско проучване. То е проведено в пика на грипната епидемия през 2019 г. А целта на учените е била поставят акцент върху качествената превенция. Проучването им предлага един малко по-различен, но изключително ценен поглед върху това масово заболяване и връзката му с опасните усложнения – особено онези, които са свързани с увреждането на сърцето.
Първо, вирусът трябва да се свърже с клетките в човешкото тяло и да навлезе в тях, после да „достави“ своя геном на място, където той може да произведе нови копия от своята РНК (рибонуклеинова киселина), да „сглоби“ тези компоненти и накрая новите вируси да излязат от клетката (която междувременно загива), за да нападнат още клетки в организма.
Според специалистите основното превантивно средство (дори при намаляваща грипна заболеваемост) е добрата профилактика. „Което ще рече подобряване на личната хигиена и минимизиране на контактите с болни. Това са най-сигурните средства за подсигуряване на общото и сърдечното здраве през зимата“, категоричен е д-р Иванов.
Статистиката не само в САЩ, но и в България сочи, че голяма част от инфарктите през зимата се дължат именно на усложненията след заразяване с вируси. „Както е известно, това са застрашаващи живота състояния. Ето защо грипът не бива да се подценява“, категоричен е д-р Иванов.
Същевременно обаче грипната инфекция протича с остри възпалителни реакции, които може да увредят състоянието на кръвоносните съдове и да създадат риск от тромбоза. В случаите, когато възпалението засегне кръвоносните съдове на сърцето, рискът от увреждането му е много голям.
Така инфарктите се явяват рядко, но пък са много по-опасни усложнения на грипа. Рискът от увреждане на сърцето е най-висок при хора, които са генетично предразположени към съдови заболявания, както и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.
Той припомня също така, че вирусните инфекциозни заболявания от всякакъв тип, включително грипните щамове, изтощават имунната система и тя губи способността си да неутрализира опасните бактерии, с които организмът е в непрекъснат контакт. Затова бактериалните инфекции са най-честото усложнение на грипа.
Установено е обаче, че сърдечни поражения може да се диагностицират дори при хора, преболедували тежко грипа година по-рано. Ето защо всички симптоми за сърдечни проблеми – дори при неизявени грипни оплаквания, трябва да се разглеждат със съответното внимание от страна на лекарите и да не се подценяват, се казва в заключението на американското проучване.
Човек става заразоносител ден преди да се появят първите симптоми и „сее“ тази зараза 4-5 дни, макар че някои хора може да останат преносители на вируса и за по-дълъг период от време. За най-заразни обаче се смятат първите 36 часа от боледуването.
„При много тежки грипни епидемии някъде между 1500 и 2000 души достигат до тежки пневмонии и сърдечни увреждания, които завършват с фатален край. Най-вече става въпрос за високорисковите групи“, каза преди дни главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)