"Има голям скандал с този паметник, защото искат да го свалят, защото той бил едва ли не комунист. Навил си ръкавите. А Левски нали трябвало да бъде по друг начин“, казва Владимир Балчев, предава bTV.
"Той е направен веднага след войната и е всъщност типов паметник "пирамида". Дълго време в Пловдив след този паметник паметници няма“, посочва Владимир Балчев.
В годините между двете световни войни в Пловдив се появяват множество паметници. Един от тях е в подножието на Бунарджика – този на Апостола на свободата.
За това съдим от монети, сечени във Филипопол по времето на императорите Гета и Септимий Север, както и от каменен постамент с надпис, оцелял до средата на 19-и век. В подножието на голия Херакъл имало и храм на богинята Деметра.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров заяви, че има по-належащи проблеми за решаване - като чистотата, транспортния трафик, мръсния въздух.
Миналата седмица група съветници от ДСБ внесоха предложение Альоша да бъде демонтиран от върха на Бунарджика с основния мотив, че България е била окупирана от червената армия през 1944 година.
Протест срещу преместването на паметника Альоша се провежда тази сутрин в Пловдив. Той е организиран от общински съветници от БСП. Пред сградата на общинския съвет се събраха десетки хора. Те искат паметникът да бъде запазен на мястото си.
Според гражданите това е „история, която не може просто така да се зачертае“, а общината трябва да направи нещо хубаво, което да се запомни, вместо да посяга на Альоша.
„Това е паметник на историята и на българската признателност към милионите жертви на Втората световна война“, коментира Калин Милчев, общински съветник от БСП.
"Скулпторът е бил доста прозорлив и е познавал спецификите на българското общество. Идеята е била да е в подножието и да е на едно такова странично място, за да не се превърне във форум на нездрави обществени и политически страсти, и по този начин да се оскверни името на Апостола на свободата“, коментира историкът Видин Сукарев.
"Статуя и храм е имало. Като това е доказано, както от писмени, така и от арехологиочески сведени. Статуята на Херакъл я има на монетите. Той държи боздуган в едната ръка, а в другата ръка - лъвска кожа, с всичките ѝ атрибути, гол”, коментира историкът Владимир Балчев.
11-метровата гранитна статуя на съветския воин Альоша на пловдивския хълм Бунарджика, който наскоро отново разбуни духовете "за" и "против" премахването му, се оказва, че има интересна антична предистория. На мястото на Альоша с шмайзера преди 2000 години е стоял Херакъл с боздуган.
Постоянните комисии към общинския съвет още миналата седмица взеха решение, че предложението няма да се гледа на днешната сесия на общинския съвет и възложиха на общината да изготви анализ колко ще струва евентуалното премахване на паметника и колко би струвало на общината провеждане на референдум за съдбата на паметника, ако се стигне до това решение.
След като Бунарджикът е залесен и облагороден, се появяват каменни алеи, бюфет и акведукти. През 30-те години мястото е любимо място за разходки. Градската управа пуска в парка дори елени и сърни, които оцеляват до септември 1944 година, когато са изядени от кучетата на съветските "освободители".
На Бунарджика имало извор и оттам минавал акведуктът, който захранвал града с питейна вода. По време на османската власт тепето е било извън града и от него се добивал камък за строежи. Първият паметник на върха е издигнат по инициатива на руската императорска власт.
)