Две години след като Народното събрание трябваше да избере двама конституционни съдии вече имаме две широко подкрепени кандидатури. Едната се ползва с обширна подкрепа в тесните партийни среди на ГЕРБ, ДПС и ППДБ, другата – разпознаваема от години на полето на правото – съдията от Върховния касационен съд Борислав Белазелков. Но да оставим настрана тези личности. Проблемът често пъти не е в личността, а в професионалните качества.
Как се стигна дотук?
Може ли все още нещо да се направи?
Можеше ли нещо да се направи?
В Събранието познатото вече мнозинство следваше да приеме процедурни правила за номинации и изслушване на кандидатите така че съсловните организации на юристите да предложат видни свои представители. И сред тях в състезателен дух да се стигне до номинация по същество. Любопитно би било да видим дали някой щеше да положи името и авторитета си, за да гарантира, че Десислава Атанасова е такъв изявен юрист. Липсата на правила доведе до този квотен пазарлък.
В целия този хаос КС се произнесе с едно непротиворечиво тълкувателно решение като затвърди, че мандатът на конституционните съдии започва да тече от момента, в който е трябвало да бъде проведен изборът им. Така Атанасова и Белазелков ще служат малко по-малко от 7 години вместо пълния мандат от 9 години. Но единствено по този начин може да се запази поетапната подмяна на съдиите в КС и да се предотврати преднамереното му попълване в удобен политически момент.
Дълбоко някъде зад този текст следва да стои правният и философски замисъл на процедурализма като водещ модел на демокрацията. През последните 70 години именно справедливата и равно достъпна процедура следва да гарантира демократичното функциониране на обществото. Но и да е чел човек, и да не е чел автори по темата, политиката остава преди всичко действие. А на терена на действието процедури няма, при това за един от най-съществените държавни органи като Конституционния съд.
Известният политик може да бъде безизвестен юрист. И друг път политици са влизали в Конституционния съд. Но първо – те или не са били действащи депутати, а дори и да са били, известността им е почивала по-силно на академичното, практическо или обществено занимание. Редки са случаите като Анастас Анастасов, отново кадър на ГЕРБ, но поне беше районен съдия преди да бъде депутат и да постъпи в Конституционния съд (КС).
Когато ППДБ решиха да поделят властта с ГЕРБ и ДПС заявиха, че ще налагат своите прореформаторски политики по възможен и всевъзможен начин. От една страна, това става със създаването на необходимата нормативна среда. Приемаш и изменяш закони като премахваш познати дефицити. После обаче идва по-трудното – как и кой да прилага законите, какви хора ще подбереш да дадат лице и действие на институциите.
Но в тази ситуация ППДБ се поставиха сами. Освен че злепоставиха себе си, преметоха и проблемите на Борисов в ГЕРБ – помогнаха му да почисти партията си от фигура, която е с нарастващ авторитет и влияние. Политическата отговорност може и да бъде понесена на последващи избори, но непоправимото остава, а то именно е кой ще съставлява КС.
ППДБ могат да се откажат през игра с кворума в Събранието. Но няма гаранция, че останалите парламентарни групи няма да осигурят редовното провеждане на заседание. Или да се стигне до още по-комична развръзка – например да бъде избрана кандидатката на Възраждане в едно с тази на ГЕРБ и ДПС.
Първоначално ППДБ налагаха позицията да бъдат изработени ясни процедурни правила по какъв ред и критерий ще се попълват квотите в значимите държавни органи. До ден днешен такива правила няма. Усилията на прореформаторското крило под опеката на ГЕРБ и ДПС стигнаха дотам да бъде разписан нов чл. 91б в Конституцията. По смисъла на този текст Народното събрание следва да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, с цел да бъде гарантирана независимостта на лицата/или на органите.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)