„Тръгне някой да помага на животните, запее хорът на мрънкачите: то за пенсионерите няма, тия тръгнали за животните.
...
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Какво се случва ли? Вижте новинарските емисии. Насилие, убийства след скандали, нарязани жени, пребити съпруги, осакатени деца.
ДОКАТО НИ СЕ СЛУЧИ НА НАС.
Добре де, ама те не са паднали от небето, не са извънземни, не са чужденци, не са внесени отнякъде си. Те са си едни от нас. Те са такива, ЗАЩОТО са едни от нас.
Защо трябва вече 13 години да гледаме как най-елементарните за залавяне и осъждане престъпници, които обаче са опасност за цялото общество, се разминават с правосъдието?
И какво се случва, когато законът дреме в шубрака и никакъв го няма?
Но не! Никой не обръща внимание. Колективното носене/неносене на вина за несвършената работа е рай за тълпата, която си мечтае някой друг да ѝ свърши работата, а тя само да вика с крива физиономия: „е, кво да се прави, то тука е така“.
После ще накълцат бившата си, а ние ще се пулим и ще се чудим дали е било предотвратимо и – като цяло – ще цъкаме тъпо с език и ще си викаме, че то тука е така, успокоени, че тоя път не ни се е случило на нас.
Буквално най-елементарните за залавяне и осъждане. И да кажеш да са „важни“, да са „с политически гръб“ или да имат „чадър“… нищо подобно. Най-елементарни фушляци.
Всички тези жертви, нарязани, пребити, майките на убитите, всички те в някакъв момент вероятно са си казали: „защо на мен се случи?“
Да се надяваме ли на превенция или все ще вървим след ПРЕДВИДИМИТЕ престъпления, да се вайкаме „как може такова нещо?“, като бабички на пазар?
Законодателите в парламента не смятат за необходимо да зададат няколко въпроса на министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието по темата ЗАЩО 13 години няма нито един сериозно наказан, както изисква Наказателния кодекс.
Защо си мислите…?
Защо трябва да гледаме как се разминават с правосъдието?
И все сме изненадани от беззаконието.
И днес новините са пълни с два типа насилие – още една нарязана и обезобразена жена, още една пребита, още едно куче е зверски убито, след като вчера друго беше застреляно, ДОКАТО стопанката му го разхожда. И никой не вижда връзката.
И още един цитат: „Как планираме да излезем от това, Калин Стоянов, Борислав Сарафов, Атанас Славов?
И така…“
И това е идеална среда за развитие на държавни търтеи, защото те продължават да се извиняват с това, че обществото ДРУГИ НЕЩА го интересуват сега, не това…
Много е странно, като кажат хората: политиците ни такива, полицията ни, съдиите ни – онакива.
Някой, нещо?
ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, че разследващи, обвинение и съд просто не желаят да се занимават с тях. Нищо друго. Само това. Просто не искат да се занимават.
Погледнете, за всеки случай, и в огледалото.
Помогне някой на пенсионерите, запее хорът: то за сираците няма, тия тръгнали за пенсионерите.
Помогне някой на сираците, запее хорът: тия, дето майка им ги фърлѝла, сега ние требе ги храним, то за работниците няма, тия седнали за чуждите деца.
Ще ставаме ли държава или още от същото?“
______________
Години наред експерти психолози обясняват, че насилието над животни е присъщо на насилници, които имат желание да насилват и хора. Мнозина от тях ги спира ЕДИНСТВЕНО страхът от закона, нищо друго.
Защото насилникът, останал ненаказан, се чувства недосегаем. Изпълнява мечтата си от насилие над животни да мине към насилие над хора.
Има ли някаква специална причина държавата да се е отказала да бъде държава? В кой момент от историята нещо се е счупило и оттогава всичко е тръгнало накриво, та да стигнем до там, че институции И ХОРА просто да си живуркат ден за ден, вдигайки рамене с мантрата: „Е, то тука е така“?
Разследващи, обвинители и съд галят с перце тези насилници, защото си мислят, че обществото ще се сърди, ако ги накажат строго, понеже, то… видиш ли… е… сà… само едно животно. И ги пуска обратно сред същото това общество и тогава започва насилието над хора.
Ами… все на някой ще се случи, нали? Руска рулетка. Докато има изверги по улиците, трябва да има и жертви. Все на някой трябва да му се случи. Да, на теб – също. Досега ти се разминава, но утре си е за утре. Дъщеря ти на колко е години, колко добре познаваш приятеля ѝ? А предишния? Какви са ти шансовете всичките да са добри и да не са психопати, на които от години им се е разминавало и вече са готови да посегнат на човек? След като всички изверги са си на свобода и по улиците… какви са ти шансовете? Какви са шансовете на дъщеря ти?
За пореден, милионен, път ще си обясняваме, че статистиката на ФБР сочи, че ВСЕКИ сериен убиец в САЩ е имал през живота си един или повече епизоди с насилие над животни. Връзката е намерена, изследвана и описана. Няма нужда да откриваме топлата вода.
Какво ще се случи ли? Ако изобщо се опитат да търсят извършителите, дори да си мръднат пръста и ги намерят, ще ги влачат години по съда, за да им дадат накрая една глобичка и толкова. И те ще са си сред нас с чувство за недосегаемост. Чакайки своя момент да посегнат и на човек.
Както вече писах около милион пъти, но ето – милион и първия: докато всеки си мисли, ЧЕ НЕ ЗАКОНЪТ, а онова, което му е в главата, е най-важното, то ще е ето така: колкото глави, толкова „най-важни“ неща ще има в тая държава. Всеки ще си дърпа чергата към неговото си, а магистратите ще се ослушват и ще си правят на ударени, защото все НЕЩО ДРУГО е по-важно за тълпата. Така ще се извиняват.
На хората, които четат сега това, им е все тая и дори се чудят защо въобще се занимаваме да мислим за животните, чудят се защо въобще има закон, който ги защитава. После пребият дъщеря им на улицата и те все така не могат да осъзнаят откъде им е дошло.
Огледайте се. Не виждате ли наоколо си онези, които не знаят друго освен да се скатават, че „да не ги занимават“? Не виждате ли онези, които вечно мрънкат: „Е-е-е… тва да ни е проблемът!“, отклонявайки темата/вниманието/дневния ред към някаква си тяхна драма?
Още един цитат: „От тия, дето миналата година напълниха криминалните хроники (застрелял бившата, натъпкал я в багажник, застрелял съседа си, друг застрелял съседа си, рязал бившата) колко от тях имат „епизоди“ с насилие над животни през живота си, ама разследващите са „забравили“ да ни го споменат (или са забравили да го проверят изобщо!)? Защото знаем, че насилниците започват първо с животни“.
Продължаваме промяната – Демократична България, ГЕРБ, СДС, ДПС, вие нещо да предложите по отношение на случващото се? Например един-два въпроса в парламентарния контрол, колкото да се сетят министрите, че съществува Наказателен кодекс, с който едни хора явно си подпират вратите?
Те са едни от нас. Защо си мислите, че ако едно общество се носи през пространството „ден да мине, друг да дойде“, повтаряйки: „бè не ме занимавай бè!“, ще излъчи някак си, отнякъде си, разследващи, обвинители и съдии, които да са едни такива дисциплинирани, с чувство за социална справедливост и желание да работят за обществото?
)