Що пък да не учим и чужденците на "Аз съм българче", освен на „наЗдраве” и „Радвам се да се старая”!

"За да е възможна интеграцията, много сфери трябва да се променят, включително образователната система. Защото тя е скроена единствено по мярата на етническите българи.

В тях вее на Балкана лъхът здрави

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

Във тях душата ми изля се цяла

Един ще жали, друг ще ме проклина,

И аз на своя ред ще си замина,

И много имена и лесна слава

Моите песни

Не ме смущава див вой от омрази,

Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

годините без жал ще изметат

и гръмът на народните ни слави,

и мойте песни все ще се четат.

и светлий лик на нашата природа,

и тайните хармоний му звучат,

ил ще покрие плесен на забрава,

любов и благи чувства ги красят

не стряска ме на завистта гневът –

но мойте песни все ще се четат.

от скръб и радост в наший край свободни,

с най-скъпите си бисери, цветя,

спокойно гледам в бъдещето ази:

та мойте песни все ще се четат.

там мойте песни все ще се четат.

трева и мен ще расне над прахът.

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Аз съм българче

Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им."

Сн. уикипедия

Това написа в статията си авторката Светла Енчева, която е призната за „личност на годината” преди време от ЛГБТ-общността у нас.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg

P.S. Седмица по-късно държавните ведомства - МС и МОН се сетиха да реагират на публикацията на "Свободна Европа" по повод на "Аз съм българче" и последвалите реакции в медиите. В някои имаше интерпретации по темата, но всичките тръгваха от основния коментар в "Свободна Европа" и ако някой трябва да бъде обвиняван за "фалшива новина", то е точно това издание. Дали правителството е сигурно, че с опроверженията си цели точно това?! Или за пореден път "сгази лука", образно казано!

Остра полемика по повод на някакво мнение в „Свободна Европа” у нас за изучаването на „Аз съм българче” на патриарха на българската литература Иван Вазов, продължава вече втора седмица. Мисля, че най-разумно би било децата на имигрантите, които решат да живеят тук, да бъдат научени на това и на други български стихове от Златния фонд на нашата литература. Наред с краткото, но много съдържателно „наЗдраве”, което чужденците с охота и бързо научават и сричат, но не разбират какво означава „Радвам се да се старая”.

Лошо няма, но както казва една приятелка,

Мисля, че щом ще има имигранти, които искат да живеят в нашата Родина с нас, е добре да спазват и нашите правила, закони, учебни програми и т.н. Какво не е ясно и защо трябва да се пише дълго и скучно по прости и ясни казуси, не разбирам.

Не приемам, дори презирам всяко нагаждачество и угодничество по принцип, а от широко разпространеният у нас израз „Радвам се да се старая”, направо се отвращавам!

Не че съм върл фен на родните образователни програми, в които признавам, че има големи безумства. Смятам, че едно от големите сред тях е да се изхвърлят от учебните планове произведения на родни класици, най-безспорният сред които е Патриархът Иван Вазов.

Обществото ни обаче бе наелектризирано от статия в „Свободна Европа” – медия, създадена от ЦРУ в зората на Студената война миналия век, загрижена за децата на имигрантите от Афганистан, Сирия и др. страни от Близкия Изток и как щели били да усвояват „Аз съм българче”…

Освен всичко друго у нас има и специализирани училища към някои посолства, където родителите могат да си запишат отрочетата, ако не им допадат българските.

Той предвидливо приживе е написал:

за частично решение на демографските ни проблеми – да поканим, привлечем да живеят тук нашите сънародници от диаспорите извън България – Молдова, Бесарабия, Поволжието, Македония… Нищо не беше направено по този въпрос, а сега, дори по време на войната в Украйна в новинарските сводки само чат-пат някой ще спомене нещо за нашите сънародници отвън. Тъжно и срамно.

какво да му умуваме тука на това как чуждите щели били да приемат родните правила, закони, учебни програми и т.н..Що за робска и нагаждаческа позиция е ние, домакините, да си променяме живота заради гости, които евентуално ще поканим?!