Когато работим с архив, който умишлено е унищожен, когато ние сме пред мълчанието, тогава ние трябва да имаме и други средства мълчанието от болката да бъде изразена. И това е едно от тези средства, каза Лилия Топузова.
Джулиан Шехирян допълни, че целта била да се създаде пространство, в което човек може да влиза и да преживее архива чрез предмети и чрез сетивата.
България ще представи проекта „Съседите“ на Венецианското биенале тази година. Автори на проекта са Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, а куратор е Васил Владимиров. Това бе обявено на пресконференция в зала „МаксиМ“ на БТА днес.
В основата на тази инсталация са реконструирани домовете на репресирани. Проведени са интервюта с хора, които са били жертви на репресия. Това, което отличава „Съседите“ е поканата зрителите да не са само пасивни наблюдатели, а да станат свидетели на преживяванията на онези, които са обявени за чужденци в собствената си държава, отбеляза кураторът. Той допълни, че проектът е по универсална тема, отговаряща на въпросите какво и как помним в контекста на травматични преживявания – как те говорят за тях и как ги помнят.
В събитието участие взеха Амелия Гешева – зам.-министър от Министерството на културата, д-р Надежда Джакова – комисар и завеждащ филиал към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, проф. д-р Венелин Шурелов – председател на журито и кураторът на спечелилия проект - Васил Владимиров. Модератор на пресконференцията бе Евгения Атанасова, журналист и продуцент в БНТ. Те обявиха, че в конкурса за националното участие във Венецианското биенале за изкуство 2024 са взели участие 17 проекта, разгледани от 7-членно жури.
Д-р Надежда Джакова припомни, че Венецианското биенале е най-старият и престижен форум за изкуство. Тя допълни, че част от политиката на биеналето е опазване на околната среда. Д-р Джакова отбеляза, че от 20 април до 24 ноември 2024 година, като ще има предварително откриване на 17, 18 и 19 април.
Инсталацията вече е представяна извън България – в Торонто и Принстън и приета е много радушно. Показвана е и в Софийската градска художествена галерия през 2022 година. Кураторът отбеляза, че проектът е надграден за биеналето. Пространството няма да бъде толкова разделено на три стаи, а ще бъде по-флуидно. Ще има и още интервюта. Всички ще бъдат преведени на английски език и ще бъдат озвучени от актьори, за да се запази автентичността на изказа, обясни той. Този проект е правен няколко пъти досега и е доста добре приет от критиката, каза още той.
Павилионът на България тази година ще бъде в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Там е бил павилионът на България миналата година на Биеналето за архитектура, сега за изкуство, догодина – пак за архитектура.
Проф. Шуралов отбеляза, че изборът на спечелилия проект тази година бил сложен процес. „Качеството и нивото на всички кандидати беше изключително високо. В един подобен процес принципът на сравнението между отделните проекти води до номинирането на един от тях като по-впечатляващ“, каза той и допълни, че е създаден стриктен протокол, който по много демократичен начин с двукратни гласувания изключва манипулиране на избора.
Амелия Гешева отбеляза, че България участва за единадесети път във Венецианското биенале и за трети пореден път. „Това е една устойчива политика, започнала през 2019 година“, каза тя. Гешева анонсира, че стартира и подготовката за следващото издание на архитектурното биенале във Венеция догодина, в което България също ще участва.
Инсталацията се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е доведено да абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или нямащи спомени. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш, обясни Васил Владимиров.
Красимира Буцева каза, че екипът работи по този проект от години. Чудили се как да представят темата, без да носи историческия контекст. Темата на биеналето е с двойнствено значение. Самата дума чужденци какво може да означава. Тези хора са отритнати от обществото, разделени. Тези хора са били разделяни и отчуждени. Те са били изпращани в лагери. Дори и с настъпването на демокрацията, те продължават да са отчуждени, но по друг начин, обясни тя.
Кураторът Васил Владимиров каза, че проектът „Съседите“ е иницииран от художниците. Той разказва историята на българите, които са били жертви на политическо насилие. „Съседите“ е продукт на задълбочено изследване на историята на репресиите, изследващ паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало, обяви кураторът. Проектът е от огромно значение и стойност не само за тематиката, с която се занимава, допълни Владимиров.
)