Как да оцелеем през януари след новогодишните харчове?

„Вероятно то продължава да бъде важно и след Нова година“, посочи тя.

Новогодишната нощ и денят след нея са ни стрували над 210 милиона лева. Това показват данните на приходната агенция. Традиционно по Нова година голяма част от българите харчат пари в хотелите, ресторантите, баровете, къщите за гости.

В последния ден на изминалата година сме похарчили над 160 милиона лева. А в първия ден от новата година значително по-малко – почти 50 милиона. За сравнение по същата време преди година сме били с около 30 милиона по-щедри в харчовете.

Доц. Донкина коментира, че феноменът на показността все още е доста силен.

Сиркаров отбеляза, че кредитната цена все още не се е повишила съществено.

Според нея все повече хора започват да си дават сметка, че това, което е вътре в теб, е по-важно от това, което е навън.

Според финансиста Владимир Сиркаров очакванията са били за по-високи разходи през декември.

„От една страна по-малко направените харчове може да са заради притесненията за по-студена зима. С по-студената зима идват и по-сериозни разходи. От друга страна миналата година имаше един ентусиазъм, че мерките около COVID-19 приключиха, и малко наваксвахме. Със сигурност винаги след празници трябва по-стриктен контрол в бюджетирането на домакинствата“, коментира той.

„Растат едни хора, които сякаш имат доста по-различна гледна точка за света – включително за това, което искат да получат от живота, и как да подходят към него. Може би това е свързано със способността човек да пораства, да се адаптира. Има, разбира се, и много други фактори. Все пак ние имаме достъп до много неща, които някога са били мечта. Хората вече имат опита за достъпност“, коментира доц. Велислава Донкина.

„Сблъсъкът с реалността е едно най-трагичните неща за човешкото съществуване. Като че ли обичаме да живеем на кредит, да си позволяваме повече, отколкото всъщност можем реално. Празниците винаги са били специално време, в което се смята, че имаме досег с други свят – с отвъдното, с чудесата. Затова във всяка култура има и много стриктни правила какво се прави в тези дни, така че тези два свята да остават в безопасен контакт“. Това коментира в „Тази сутрин“ психологът доц. Велислава Донкина.

"Да се надяваме, че икономическата обстановка ще бъде спокойна през 2024 година и няма да внесе допълнителен шок в бюджетите на хората. По-добре е в началото на годината да имаме малко по-постна пица, а след това, ако има картбланш за повече разходи, бюджетът може малко да се разшири", допълни финансистът.

"Колко по-недобре сме със себе си, толкова повече имаме нужда да покажем да другите, които да си помислят колко добре се справяме. Важно е нефантазно да излизаме от кризите, а да ги използваме, за да се научим на нещо. Ако искаме да теглим кредит, не да помислим дали ще можем да се справим с това", обясни тя.

Според нея традиционно хората по света ползват празниците – специално Коледа и Нова година, като извинение, че голяма част от проблемите, които трябва да бъдат решавани, могат да останат малко на пауза, и като опит да възкресим „изгубения рай“, който цял живот търсим.