117
&format=webp)
© Pixabay
Дейностите ще се извършват по проект към Национален фонд “Култура”, който музеят е спечелил през тази година.
Последвайте канала на
Константин Тодоров
117
Дейностите ще се извършват по проект към Национален фонд “Култура”, който музеят е спечелил през тази година.
Последвайте канала на
“Всичко това се описва, вкарва се в електронен каталог и чрез различни търсачки и по различни принципи ще може да се получава определена информация”, отбеляза директорът на културния институт. Това ще позволи библиотеката да се анализира по определени принципи, посочи тя и изрази мнение, че това е много важно за опознаване на личността на Димитър Чорбаджийски.
"Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имаме по-висока посещаемост”, каза Добрина Матова. Тя посочи, че все още няма официална статистика на посещаемостта, но собствените приходи, заложени в бюджета на културния институт, са надминати.
"Ние бяхме един от 50-те музеи и галерии в страната, които получиха целева субсидия в края на миналата година. Използвахме я много пълноценно, направен беше основен ремонт на покрива на новата сграда, както и ново фасадно осветление", посочи тя.
Екипът на Литературно-художествения музей (ЛХМ) “Чудомир” в Казанлък започва работа по проект за дигитализация на ръкописите на своя патрон Димитър Чорбаджийски. Това съобщи в интервю за БТА директорът на културния институт Добрина Матова. Предстои и създаване на дигитален хъб “Чудомир”.
Дигитализиран е и снимковият фонд на музея, върху който екипът продължава да работи, като въвежда метаданни. “Работим по този въпрос много усилено, дигитализирахме всички картини на Чудомир, картините на съпругата му Мара Чорбаджийска, както и снимковия фонд. В служебната библиотека е направена ретроконверсия и са описани в електронен каталог всички книги, в момента върви ретроконверсията и на личната библиотека на Чудомир”, разказа Матова. Според нея това също е нещо много важно, защото по този начин посетителите на музея ще имат възможност да се запознаят с това какво е четял авторът, какво е купувал лично, какво му е било подарявано.
Дигитализирането ще започне веднага след празниците и се очаква да приключи до юни 2024 година, а екипът се надява през този период да успее да свърши повече работа от предвидената. “Има и други ръкописи, които няма да могат да бъдат дигитализирани в рамките на проекта. Надяваме се да имаме възможност и за още подобни инициативи”, коментира Добрина Матова. Тя уточни, че процесът изисква доста средства, тъй като техническата работа по дигитализацията е специфична и се извършва от специализирана фирма.
Добрина Матова коментира още, че 2023 година е била изключително успешна за ЛХМ “Чудомир” и изказа благодарност за подкрепата на Община Казанлък и на фондация “Чудомир”, както и на сдружение “Български музеи”.
20 септември 2023 г. в 11:42 ч.
Закупени са осем шкафа за съхранение на акварели и картини на Чудомир и на Мара Чорбаджийска. По думите на Матова това много улеснява работата с фондовете на музея. “Направихме и проект за ремонт на старата къща, в която са живели Чудомир и съпругата му. Там трябва да бъде направен дренаж, тъй като се задържа вода в основите и това е сериозен проблем от много години. Необходимо е да бъде подновена фасадната мазилка, както и стълбището към ателието на Мара Чорбаджийска”, обясни директорът. Екипът на музея ще кандидатства за финансиране към Министерството на културата. “ЛХМ “Чудомир” е паметник на културата от национално значение и се надяваме да получим целева субсидия за ремонта. Предстои съгласуване на проекта и с Националния институт за недвижимо културно наследство”, каза още Матова.
Много голям е интересът и към изложбата с добавена реалност “Оживелите нашенци”, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Изложбата ще остане в музея в Казанлък до февруари 2024 година, след което се предвижда да бъде показана и в други градове в страната. Това със сигурност ще привлече по-млада аудитория и ще популяризира творчеството на Чудомир, убедена е Добрина Матова.
По думите на Добрина Матова това е изключително важна дейност за опазване на културното наследство на Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. “Той е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени. Веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект”, обясни тя.
“Смятаме да оборудваме две работни места с компютри, на които да могат да се разглеждат тези дигитализирани ръкописи”, коментира Матова. Предвидено е да се дигитализират 500 ръкописа на именития писател и художник, като всеки от тях е с различен брой страници.
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)