Филип К. Дик: "Нереалният човек", който пръв описва матрицата

Този текст дава отговор на много от въпросите, свързани с неговата личност като автор. Филип К. Дик остава за много от почитателите си загадка, "нереален човек". Всъщност, от такава гледна точка е написал и творбите си.

В публични срещи писателят често отварял темата и за бъдещия маркетинг. Днес той е наша реалност. Факт е, че компанията-производител познава толкова добре потребителската си аудитория, че знае на кого точно да предостави своя нов продукт и как да му го представи. "Ще го предлага така, че никой няма да се замисля дали изобщо има нужда от иновацията", предсказва Дик. Точно така става. И още нещо любопитно: Дик казва, че всичко това ще се случва директно в някакво онлайн пространство - това, което днес се случва чрез интернет.

Той умира на 2 март 1982 година не много популярен, и става световна знаменитост след смъртта си, когато започват да филмират романите му. Екранизациите им го правят по-известен, отколкото е бил приживе. Оттогава до днес американският писател Филип К. Дик е един от най-четените автори на фантастика.

В ранните си романи Филип К. Дик засяга социални и политически теми, докато по-късните му произведения се занимават главно с киберпънк стила, наркотиците и теологията, алтернативните вселени. Най-известните му творби са: "Камера помътняла", "Трите стигми на Палмър Елдрич", "Сънуват ли андроидите електрически овце?", "Играчите от Титан", "Беглец по острието", "Зов за заръщане", сборниците с разкази "Бримка във времето" и "Мечът на осмоглавия", много повести и др. Екранизациите по негови творби са много: "Блейд Рънър", "Зов за завръщане", "Писъци", "Специален доклад", "Заплащането", "Агенти на съдбата", "Човекът във високия замък" и мн. др. През 1963 година Дик е удостоен с наградата "Хюго", за романа си "Човекът във високия замък", в който писателят свързва жанровете на алтернативната история и научната фантастика.

Веднъж на една конференция Дик казва: "Ако си мислите, че този свят е жесток, почакайте да видите и някои от другите." В опита си да поясни думите си, говори за "многопластови вселени" и други понятия, неразбираеми за тогавашната аудитория. Сред темите си зачеквал и въпроси като, какъв е шансът да се срещнем с Бог, а също и че има "друг" свят.

Веднъж, останал без никакви пари, все пак проявил някакъв вид прагматизъм - поканил други наркомани в дома си, за да разделя с тях наема за жилището си. Близките му, обаче, твърдят, че не направил това от материални подбуди, а защото се страхувал от... себе си. Надявал се, че ако има хора около него, все някой ще го спре, да не посегне отново на живота си. Дали това е типичната безхарактерност на зависимите, или нещо различно от нея? - Може би някаква дълбока и драматична самота, болезнено е крещяла в него за помощ? Отделно "виденията" на фантазиите му са провокирали чувството му за безнадеждност и суицидните му наклонности. В един период от живота си Филип К. Дик потърсва медицинска помощ, да се справи със зависимостите си - записал се в програма и на финала постигнал известен успех. Но скоро след това от самите му изявления пред пресата, хората оставали объркани, дали не продължава да живее в паралелен свят? Питали се дали това е психично разстройство, или той наистина "вижда" всичко онова, за което говори и пише?

Дали самият той го е осъзнавал? - Ако можем да приемем опитите му за самоубийство като съзнателни актове за самоунищожение - да. Измислял разнообразни начини да умре "успешно", като в един от самоубийствените си опити се опитал да се хвърли с автомобила си от стръмна скала. Първият му опит датира от 1972 година, когато си инжектирал оловен бромид.

Дик продава първия си разказ през 1952 година. От тогава до смъртта си работи много и според някои прибегнал до амфетамините, за да издържа на темпото на работа, а също и за да си набавя финансови средства за издръжка на жените и децата си. Сам признава, че единствената му творба, написана без употребата на наркотик била "Камера помътняла" (1977).

Към цялата тази черна серия в живота на фантаста можем да добавим и факта, че в някои периоди от живота си е оставал без пари и отчаянието го хвърляло отново в лапите на наркотиците. После нещата се оправяли, но Дик по принцип бил неспособен да се справя сам с финансите си. Комбинацията от алкохол и наркотици го завличала в бездните на безразличието към всичко материално, необходимо и правилно.

Описвал го така: "Не знам дали някой от вас го е посещавал. Може би всички вие сте били винаги тук, но не и аз. В роман след роман, история след история, в рамките на 25 години, аз писах постоянно за другите точки от пейзажа, за страховитите моменти. През март 1974 г. разбрах защо, имах добра причина да вникна в истината. Моите истории и романи бяха, при това без да го осъзнавам, личната ми автобиография. Ние живеем в компютърно-програмирана реалност и единствената следа идва с промяната на някои стойности на величините и тогава усещаме измененията на света ни."

Според познавачи, Филип К. Дик пръв е "видял" матрицата. Нещо повече, според някои е първият визионер на новия век. Един от биографите му изразява предположението, че картината на бъдещето го е съсипвала: "Взе повече наркотици, отколкото кон можеше да издържи"?!

Филип К. Дик е автор на 44 романа и на много кратки истории в разкази и повести, събрани в отделни сборници. Преиздаван е непрекъснато. В годината на смъртта му Ридли Скот създава "Blade Runner", а осем години по-късно Пол Верховен екранизира "Зов за завръщане". След това се зареждат филм след филм по негови творби. Историите на К. дик оживяват на екрана оттогава насам много пъти и днес част от тези визуализации на фантазиите му не учудват никого, защото вече са реалност.

Филип К. Дик не зачита авторитети от млада възраст. Напуска университета с думите, че преподавателите му няма на какво да го научат. Ако трябва да сме откровени пред себе си, май е бил прав. Та кой преподавател в онези години е можел да знае, че днес цялата информация за света ще се съдържа в няколко мегабайта, или че ще можем да създаваме виртуална реалност?! Вероятно са щели да го сметнат за луд, ако е споделял като възможно всичко, което е написал тогава. Но то е реалност днес.

Филип Киндред Дик (англ. Philip Kindred Dick), известен още с псевдонима си Ричард Филипс, е американски романист и автор на научна фантастика, оказал голямо влияние върху жанра. Роден е в Чикаго на 16 декември 1928 година. Семейството му напуска Чикаго, докато е още дете. Филип имал сестра-близначка, на име Джейн, която живяла едва няколко часа след раждането си. Биографите му често подчертават този момент, защото самият Филип твърди, че узнавайки този факт, завинаги е променил гледната си точка за света. Нещо повече, на шега или не, казвал че Джейн е жива на друга планета, а той е мъртъв там. Джейн, според него, също била писател на нейната планета.