Първата група на 32-рата Национална антарктическа експедиция замина за Ушуая, Аржентина

"Ще се изследва и остров Смит", заяви още той.

Първата група на 32-ата Национална антарктическа експедиция замина за Ушуая, Аржентина. Тя тръгна с полет в 16:25 ч. от Терминал 2 на Летище София по маршрута София – Рим – Буенос Айрес – Ушуая.

Пред БТА Камен Недков, който ще бъде командир на 32-рата българска антарктическа експедиция тази година, обясни, че там експедицията трябва да бъде посрещната от НИК "Св. св. Кирил и Методий". За два-три дни при добри условия в морето трябва да стигнем нашата база, добави той. Ще започне мащабна дейност, отваряне на база. "Имаме и голямата задача да изградим новия лабораторен блок, който в момента е на части, натоварен на самия кораб", отбеляза още той.

Проф. Христо Пимпирев – ръководител на експедицията, посочи, че ще пътува в края на януари от София. "Това е първата група, която заминава и ще открие полярната ни база “Св. Кл. Охридски" за новия полярен сезон", каза той. По думите му за пръв път се случва базата да бъде открита толкова късно. Винаги по време на коледните празници сме били на българската база, каза той. Тази година българските антарктици изпуснаха едно хубаво прекарване на Коледа, но важното е, че корабът е вече почти преди Ушуая", каза проф. Пимпирев.

"Основните цели са две. Едната е логистична - трябва да се изгради нова модерна научна лаборатория на ледения континент", каза проф. Пимпирев. Той отбеляза, че там са едни от най-суровите условия на планетата. "Едно от най-важните неща беше, че по време на две експедиции построихме бетонната основа, върху която ще легне самата постройка", добави той. По думите му тя трябва да е много здрава заради силните ветрове. "Надяваме се края на март, когато завършва експедицията, да имаме готова научна лаборатория", каза той. За следващата експедиция ще остане задачата лабораторията да бъде завършена отвътре и да се дооборудва.

"Втората задача е научната програма. Имаме много нови проекти, има работа по стари, започнали от миналата година, но във всички случаи са свързани с проблеми, засягащи цялото човечество", посочи той. Проф. Пимпирев отбеляза, че продължава изучаването на глобалните промени на климата и движенията на ледниците, биоложки и микробиоложки изследвания. "Продължават и изследванията в науките за земята, защото се разбра, че в района на българската база има много ценни метали," добави проф. Пимпирев.