Бъдни вечер е - празник на семейството

Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина. На масата трябва да има запалена свещ, тъй като огънят се счита за пречистващ. Самата вечеря е по-скоро ритуал, отколкото хранене.

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако ядката остане цяла и е бяла и едра, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Днес празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости. За християните това е тайнствената нощ, в очакване на Рождество Христово. В различните краища на страната празникът, който предшества раждането на Христос е наричан с различни имена "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".

По традиция цялото семейство се събира около празничната постна трапеза с молитва и благодарност. Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по–късно се дават на коледарите.

В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.