Писателят Емил Йотовски за истините в живота ни в „Басни”

„Басни се пишат тогава, когато другото не е позволено, не се одобрява или обижда общността на розовите понита. Басните са последния бастион на истината.

Векът, в който имате право да нямате право на избор”.

За пет хиляди години развитие ние сме се отдръпнали от тези основен принципи на справедливостта и днес обилно запълваме празнината с генно модифицирана нискокачествена храна, обилно полята с вредни напитки на промоция. Но това не е достатъчно.

Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и басни.

Кой да предположи, че ще дойдат времена, в които за да бягаме от цензурата, ще посягаме отново към верния, изпитан и доказан начин да се казва и чете истината – басните!

Кратки текстове, на чиито обем би се присмял всеки стандартен договор с мобилен оператор, но напълно достатъчни да кажат това, което трябва да се каже без да се казва и да се чуе това, което не бива да се чува.

Нека припомним, че буквално басня значи лъжа. Но за да живее истината понякога трябва да се преоблече като лъжа.

Но дори в този абсолютно прекрасен нов свят има малки пукнатини, в които започва да се трупа мисловен хумус. Точно това е почвата, в която басните пускат корени и дават плод.

Първите закони надраскани върху глинени късове от двуречието са имали задача да дефинират какво трябва да представлява законът. Дефиницията е била:

Самоопределете се и добре дошли в XXI век.

Така е било през последните четири хиляди години.

Тук, на помощ, идват басните. Техният смисъл никога не е бил да измъчват учениците от трети клас, а да дават отпор на глупостта на силните и богатите облечени в дрехите на надменността.

Преди дни излезе от печат новата книга на писателя Емил Йотовски, озаглавена просто „Басни”, издадена от издателството "Изток-Запад" и илюстрирана от Николай Русев. От сайта на самото издателство всеки ценител на езоповския език може да си поръча новото произведение.

Днес живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. В същото време се радваме се свободата да творим по зададените ни параметри. Поощрявани сме да мислим извън „кутията“, но не и да я напускаме… да не я напускаме дори в мислите си. Вечер, преди лягане се чувстваме успешни и за да преглътнем този успех пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния.

Познавам отдавна Емо Йотовски – той е талантлив с безпощадно остро перо наш колега, работил е в много печатни и електронни медии, за кратко писа и за рубриката КоментарНО тук. „Басни” не е първата му книга, преди това той впечатли читателската аудитория със „Синдромът на сварената жаба”, „Жестоко”, „Разкази с неочакван край”, „Нарочни приказки”, „Зависимите”. Негови пиеси радват публиката на наши и чужди театри.