Българите са с най-кратка очаквана продължителност на живота в страните от Европейския съюз, показват данните на Евростат.
Средната продължителност в общността е малко над 80 години, докато у нас тя е 71 години и четири месеца.
Мъжете в България живеят средно 68 години, а жените - 75 години и един месец.
У нас най-къса средна продължителност на живота е в северозападната част на страната – около 70 години. Това е регионът с най-кратка продължителност на живот в целия Европейски съюз.
Най-дълго в България, според статистиката, живеят хората в югозападната част на страната - средно 72 години и три месеца.
Най-дълго европейците живеят в Испания. Там средната продължителност достига малко над 85 години.
За своите 95 години Цветана Джерманова от Перник е преживяла какво ли не. По времето на социализма е лежала два пъти в лагер край село Босна и в Белене. Това обаче не я сломява, а тя има рецепта за дълголетие.
"Тайната според мен е това че трябва да бъдеш открит човек, да не си злобен, завист, злоба такива работи не са ми присъщи. И да имаш много приятели, защото през целия живот това ми е било най-същественото", разказа тя.
Специалистите твърдят, че освен условията, върху продължителността на живота огромна роля имат и гените.
Спестяването на профилактични прегледи или негативното мислене на българите също влияят на продължителността на живота.
"Много харесвам една шведска поговорка, която съм сигурна, че всички знаят – яж два пъти по-малко, ходи два пъти повече, усмихвай се три пъти повече и обичай безкрайно", каза Крайчир.
За Цветана всеки ден е победа и награда. "Удоволствието ми е контактите с хората и приказка да има това е единственото нещо", каза тя.
Ако има добра новина, то тя е че продължителността на живота у нас през последните години поне не спада. За разлика от държави като Франция и Словакия.
"Това какви варианти на гените сме унаследили не означава, че ние ще живеем еди колко си години и еди колко си часа, а определя най-общо някаква рамка от там нататък обаче колко дълго ще живеем зависи и от фактори на средата и ние хората можем да влияем на тях", заяви д-р Елица Бечева-Крайчир, ръководител на лабораторията по медицинска генетика.
)