Поклонението пред проф. Ивайло Знеполски е утре

Поклонението пред тленните останки на проф. Ивайло Знеполски ще бъде утре, неделя. Опелото ще се състои от 12:30 ч. в столичния храм „Св. Седмочисленици“, съобщиха от семейството му.

„Много хора споделиха тъгата си, че ни напусна истински интелектуалец и фин човек. Важно е да помним обаче, че Ивайло Знеполски не само изследваше, пишеше и преподаваше“ каза Райна Гаврилова - историк и антрополог. Тя отбеляза, че проф. Знеполски има много приноси - „от първите значителни реформи в областта на културата (като министър на културата) до превръщането на убогите помещения на бившите общежития на 4-ти километър в приветлив цветен дом на специалност „Културология“ с най-прекрасната културологична библиотека и картини на Греди Асса“.

„Проф. Знеполски беше интелектуалец с европейско значение. Той беше една жива връзка между България и най-видните европейски интелектуалци, с които той общуваше постоянно. Това е негова неоценима заслуга“, каза дипломатът Стефан Тафров. Той посочи контактите на проф. Знеполски с Умберто Еко, за когото не само е писал, но го е познавал лично. „Това е нещо, което трябва да имаме предвид, когато си спомняме за него“, допълни Тафров.

„Създаде българския Институт за изследване на близкото минало и събра около него хора, които написаха и продължават да пишат истинската история на социализма: аргументирано, честно и затова – безмилостно. Мислещите са много, правещите – уви, малко. Скръб е слаба дума да предаде чувството на загуба“, казва още тя.

Дипломатът отбеляза, че въпреки блестящия си ум, проф. Знеполски бил много сърдечен, топъл човек с чувство за хумор, обичан от всички. „И бих изтъкнал едно негово дело, което той през последните години извърши - създаването на Институт за изследване на близкото минало, което извърши и върши прекрасна работа за осмисляне на комунистическото минало. Това е негова огромна заслуга към българското общество и към паметта на нацията“, каза още Тафров. „Забележителен човек беше и много ще ми липсва“, каза той.

Тя припомни създаването на Дом на науките за човека и обществото от проф. Знеполски и това, че лично доведе в България Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - „списъкът е много дълъг. Грамадна крачка за извеждане на българската наука от провинциализма“, казва Гаврилова.