Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища. Тези основни тенденции в тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той посочи, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование.
„Това означава, че висшето образование в България дава добавена стойност по отношение на професионалното развитие на българските студенти“, допълни той.
Конкретните данни в Рейтинговата система показват, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните 5 години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г.
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г.
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ - 48.
Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000.
Рейтинговата система на висшите училища в България е достъпна на български и на английски в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg
„През тези 13 години Рейтингът стана част от комплексната оценка на качеството на висшите училища, която е много важна при тяхното финансиране. Това е сериозна крачка напред българското висше образование да се оценява на база конкретни данни и анализи, насочени към установяване на качеството“, каза министър Цоков.
Министърът подчерта, че Рейтингът е много важен за бъдещите кандидат-студенти и техните родители, защото дава данни за различните положителни страни на университетите. Също така показва и каква е значимостта на висшето образование в България от гледна точка на пазара на труда.
„Сериозно намалява броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в рамките на професии, които изискват висше образование. Нараства и доходът на завършилите студенти, като за някои професионални направления е между 4000 и 6000 лв“, посочи проф. Цоков.
Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2 200 лева през 2023 г. при 1 839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4 000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3 000 и 4 000 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6 469 лв. (при 5 592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4 333 лв. през миналата година).
По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,72).
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти. В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2023 г..
Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции.
В подобни програми през 2023 година са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната. Данните показват продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни.
Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3 500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)