Образователният минитър обясни готвените промени за новата учебна година

Той подчерта, че външното оценяване след десети клас няма да е в неучебни дни. „Изпитът ще е от 8:30 до 10:00 часа, а след това учебният процес ще продължи. Както е при НВО за четвърти клас”, уточни Цоков.

"Заплатите на учителите може да се увеличат и още. Това е застъпено и в следващия бюджет за догодина. Важното в случая е, че към професията се насочват все повече млади хора", твърди Цоков.

Тази седмица няма да промени кардинално ситуацията. Но в разговори с организации на директори и учителски синдикати – получихме мнения, че е важно в края на учебната година, учениците да имат малко повече време за подготовка. Защо не и за целенасочена подготовка за целенасочено явяване на тестово изпитване. Както и другите умения – това да се решават правилно и добре тестове също е умение, което трябва да се изгражда у учениците. Тази седмица ще облекчи и стреса и напрежението при учителите и директорите с оглед на подготовката и разделянето на изпитите в различни дни за седми и десети клас. Това заяви в ефира на Нова телевизия министърът на образованието Галин Цоков, коментирайки решението да се изтеглят изпитите след седми клас със седмица напред през новата учебна година.

И допълни: „Затова искаме и една седмица повече децата да учат редовната учебна програма. Проблемът е и по отношение на интегралността в оценяването на знанията, ученията и компетентностите на учениците. Нашата амбиция е още от есента да започнем пробни изпити, които са по-интегрални, в които задачите са по-практически ориентирани и за решението им трябват знания и умения от различни области на науката”.

Минимум три текущи оценки ще са необходими вече за оформяне на срочна оценка по предмети, които се изучават по четири часа седмично. До сега бяха нужни четири, подчерта министърът. По думите му така учителите ще получат по-добра възможност за оценяване.

Министърът коментира и подготовката по математика и БЕЛ след седми клас с оглед на факта, че тези оценки са необходими за прием в така наречените „елитни гимназии”. „Има една специфика в България, че изпитите след седми клас от една страна са външно оценяване, а от друга – са оценки и за прием в гимназия. Това е може би един важен и интересен проблем за нашето образование. Според доклади на външни организации посочват, че ние няма да можем да осигуряваме качествено образование на всяка дете, ако продължаваме по този начин да правим изпити за „елитни гимназии”, подчерта Цоков.

На въпрос възможно ли е заплатите на учителите да са обвързани с оценките на техните ученици Цоков подчерта, че: ”Това е важен въпрос. Ако оценяваме резултатите на учителите по успеха на учениците им – то работещите в елитните гимназии трябва да получат повече пари. Въпросът е как да измерим добавената стойност на работата на всеки учител в конкретно училище? Може в един момент да се окаже, че едно училище, в което има деца в уязвимо положение – придадената стойност да е по-голяма от тази е една елитна гимназия. От няколко дни работи група за определяне на качеството в образованието, която ще разгледа именно този въпрос”.

Според министъра самите учебни програми са строги по отношение на това какво е учебното съдържание по конкретен предмет в конкретен клас. „Търсим възможност за промяна на едни по рамкови програми, които са свързани с компетентности, които са интердисциплинарни и включват знания от различни области. Искаме акцентът да е върху уменията и компетентностите на учениците”, обясни министърът.