Институтът за пазарна икономика всяка година прави единственото по мащаба си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Индикаторите, на които се основава изследването през 2023 г. са 73. Част от показателите са въпроси като, в кои области заплатите, заетостта и инвестициите са най-високи? Къде местните данъци са най-високи и как работи администрацията? В кои области е най-качественото образование и най-доброто здравеопазване?
Тази година е добавен и индикатор за продължителността на живота по области, каза пред Радио София Адриан Николов от ИПИ.
Той добави, че изследването по отношение на продължителността на живота показва негативна тенденция. Пандемията от Covid-19 също е допринесла за значителния ръст на смъртността.
Той добави, че тази година са добавени и индикатори, които са свързани с туризма. Обхванати да хората, които работят в сектора, реализираните нощувки и какви приходи носи на бранша.
Изследването обхваща и показатели като това защо местното правосъдие е бавно и къде престъпността е най-висока, както и къде културният живот е най-интензивен.
„Тя е сериозен индикатор за качеството на живот и за здравната система. Пример за друг нов индикатор, който сме включили са инсталираните мощности на възобновяемата енергия. От една страна е интересно, тъй като се намираме в енергиен преход, от друга страна е интересно да се види къде и колко се инвестира в генератори за слънце, вятър и вода“, обясни Николов.
„Преждевременната смърт на над 40 000 души само от коронавирус се отрази много тежко на този индикатор, като всички области загубиха очакваната продължителност на живота, с различен темп, разбира се. Ако очакваната продължителност на живот през 2019 г., е била 72 г., то след пандемията е 69 г. В самите области има много големи разлики. Между лидери като София и Смолян, и областите, които са накрая като Видин и Силистра, има разлика от 7-8 години в очакваната продължителност на живота. Това, което сме загубили като прогрес в повечето области е това, което е било постигнато между 2010 и 2019 г. Само пандемията успя да ни върне с 10 години назад в очакваната продължителност“, уточни Адриан Николов.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)