Всяка година в България се раждат над 6 500 недоносени бебета. По данни на Фондация "Нашите недоносени деца", всяко 12-о дете у нас се е родило с различна степен на недоносеност. А преждевременните раждания са се увеличили с над 5% за последните десет години. В битката за живот се включват кардиолози, невролози, гастроентеролози, кинезитерапевти и психолози.
"Причините са комплексни. У нас играе повече роля и самото проследяване на бременността, превенцията на различни патологични състояния, които могат да предизвикат преждевременно раждане. Не по-малко важен е факторът за асистираната репродукция, която също крие риск от преждевременно раждане, възрастта на майката. Многоплодната бременност в повечето случаи завършва с преждевременно раждане", каза специалистът по ранна детска интервенция Маргарита Габровска от Фондация "Нашите недоносени бебета" в студиото на "България сутрин". Според нея именно заради това проследяването на бременността е толкова важно.
"Тенденциите са сходни през годините, като това идва и от трудностите ни по отношение на броя на медицинските специалисти, които работят с недоносени бебета", допълни Габровска. Психотерапевтът Ния Коновска разкри, че притесненията на родители са в най-различни аспекти.
"На първо място стои притеснението за самия живот на детето - дали то ще оцелее. След това идва притеснението за това как то ще се развива, какви последици ще има. Знаете колко трудно е да се създаде един човек и колко са факторите, които го предопределят. Оттам нататък самите родители имат едно притеснение, което е свързано с това дали ще успеят да изградят връзка с детето си. Как въобще те ще могат да живеят с тази травма, която се е случила вследствие на недоносеността", подчерта тя пред Bulgaria ON AIR. По думите ѝ вътрешната битка е особено голяма.
"Интензитетът на работа е различен в различните етапи. Когато той е много остър в началото, задължително е да се окаже психологическа помощ. Всеки ден разговарят и със своите близки. Много често се чувстват виновни и нуждата от това да се скрият от света. Това е един много деликатен момент, важно е да говорим с разбиране, защото е почти невъзможно да влезем в обувките на някого", коментира още Коновска.
Попитана защо у нас няма национална програма за проследяване, Габровска отговори: "Не е толкова до финансиране, колкото до организация на услуги и медицински прегледи, свързани с проследяването. Става дума за един график, който да е стандартизиран, да е приет на национално ниво, така че да няма значение къде точно си роден и при какви условия. Когато липсва регистър, липсва предвидимост какво ще е нужно на тези деца като специалисти, медикаменти, особено през по-рисковите месеци." Психотерапевтът припомни, че много от тези деца имат нужда от рехабилитация, кардиолог, пулмолог.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)