"Белингкат" показа с какво Русия е взривила складовете в България 

Той разполага с личното доверие и покровителството на руския президент Владимир Путин, допълват "Белингкат" и The Insider.

Трите завършени прототипа и в какво може да бъдат скрити според докладите до Авелянов

Моисеев допълва, че обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра и посочва времето за детонация след активирането му - между 5 и 55 минути. "Продуктът е готов за употреба", пише той на Аверянов.

"България вероятно има интерес на ниво национална сигурност да поднови разследването на този случай, но това не е единствената държава, която трябва да постъпи така", се казва още в публикацията.

"През ноември 2011 г. войскова част 29155 на ГРУ взриви склад за боеприпаси в Ловнидол, България, съдържащ артилерийски снаряди, предназначени за Грузия. Това беше първата известна терористична атака, извършена от екип наемни убийци и саботьори, които по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, български търговец на оръжие в София и ще взривят множество други складове и сгради в териториите на НАТО." Това съобщава разследващата група "Белингкат" в публикация, в която разкрива нови подробности и конкретни имена около експлозиите в погребите край севлиевското село Ловнидол в средата на ноември преди почти точно 12 години. Както и за покушението срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев и саботажи в други страни от Европа, в които "убиха или раниха десетки цивилни и доведоха до експулсирането на руски дипломати", пише "Дневник".

Ключовата фигура зад всяка от тези "черни операции" е ген. Андрей Аверянов (сега на 56 години), командир на поделение 29155, който наследи значителна част от империята, доскоро принадлежала на Евгений Пригожин, бившия командир на наемниците на "Вагнер", чийто частен самолет беше взривен през август след собственото му неуспешно въстание в Русия.

Имейли от електронната поща на помощник на Аверянов показват, че малко след посещение в Молдова през март 2011 г. Аверянов се връща в Москва и с четирима подчинени отива в Краснодар. Там започва сюжетът за взривяване на българската партида боеприпаси е той обявява съревнование между трима от хората си да измислят устройствата за това.

Появяват се три версии, задействани с дистанционен детонатор, в комплект с пълни технически характеристики и снимки на какво прилича основната инфраструктура за всички прототипи: електроника тип "Направи си сам", платка от модифицирана аларма за кола. И трите изглеждат на снимките набързо сглобени, със стърчащи в разни посоки жици и обилно използване на скоч лента.

"Според конструктивните си характеристики този продукт има механичен часовников механизъм с продължителен обхват на активиране и предпазител, който осигурява безопасност при работа с уреда на всички етапи", пише майор Владимир Моисеев на Аверянов в документ, озаглавен "Приложение №1".

Техническите параметри в документацията описват устройство с тегло 3 кг, размери 40/11/7.5 см и захранване с батерии от 1.5, 9 и 12 волта. Действието му е елементарно - след пренасяне с включен предпазител то се поставя на нужното място, настройва се на определено време и след като таймерът го отброи, се активира електрическото захранване на дистанционния детонатор в очакване да получи сигнал за експлозия.

Половин година по-късно, през октомври 2011, хиляди артилерийски снаряди от времената на Съветския съюз са подготвяни за изпращане в България от чешки склад за боеприпаси до малкото селце Врбетице в Чехия (там саботажът стана на 16 октомври 2014 г.). Съоръжението е собственост на дъщерно дружество на чешкото министерство на отбраната, но има договор за дългосрочно отдаване на чешката компания за търговия с оръжие IMEX. Сред нейните клиенти е българската EMCO на Гебрев.

По това време Грузия усилено търси 152 мм снаряди и ЕМСО като един от големите европейски прекупвачи на муниции в Европа според "Белингкат" се свързва с IMEX да подготви за превоз към България хиляди от този тип артилерийски снаряди между 4 октомври и 4 ноември 2011 г. Гебрев казва за The Insider, че не е поемал ангажимент да продаде мунициите на Грузия, но допуска, че Главното управление (военното разузнаване, по-известно като ГРУ) на Русия може да е подозирало, че те в крайна сметка ще се окажат в тази страна.

Следва подробно описание кои служители на поделение 29155, кога, къде и за колко дълго са пътували и оставали в подготовка на саботажа в България на 11 ноември 2011 г. Взривните устройства били поставени на камиони със снаряди, които са пътували близо 1200 км до Ловнидол и по целия път е имало риск да се задействат, смятат в разследващата група.