Джигит да се наричам – първа радост е за мене!

… може пък да се случат нещата.

„За 2022 година с камерите на КАТ са хванати 160 000 нарушители, докато само за първите 9 месеца на тази година те са вече 260 000, или със 100 000 повече“
~Богдан Милчев.

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

И какво наистина излиза? Че колкото и да се глобяваме, няма ли превенция, няма и резултат.

Интересното е, че всеки размазал се, в някакъв момент от кариерата си на джигит е казвал нещо от сорта на „на мене не може да ми се случи, аз съм майстор!“

_______________

Започвам да предполагам, че с джигитите в същото. Чак след като са ги хванали в нарушение, те осъзнават какъв проблем са си навлекли. Преди това – вакуум между ушите.

И например да вземат да сложат легнали полицаи по инфарктните точки (съжалявам, след като не можете да карате нормално, ще карате бавно по принуда, животът ни е мил, не вашето бързане. Ще бързате бавно).

Към полицията? Също не съм сигурен, че има смисъл, защото, ако имаше – досега да сме решили този проблем. Има някаква пречка там да се решава този казус. Мога само да гадая.

Той обаче допълни следното: „Какво излиза? Колкото повече камери и глоби налагаме, жертвите се увеличават. За 10 години не сме мръднали нито йота напред в развитието на безопасността в София“.

А на джигитите: айде, лека и безаварийна; сутринта пак ще се броим, успех!

Може би, ако целият гигантски многомилиарден ресурс в МВР спре да се хаби и спре да се „отклонява“ от миришещи на политическо некъпано чиновници и започне да отива до служителите на първа линия, техника и оборудване…

Не знам дали е защото нарушителите са толкова богати, че си позволяват лукса да си плащат за „кефа“. Има и такива, несъмнено. Но надали всички са такива. Особено като гледам дрънгелите на едно 70-80 процента от въпросните нарушители…

Не може ли просто там да си има постоянно присъствие? Не минаване от време на време, а постоянно? Или легнали полицаи? То се е видяло, че само от едните камери никаква файда няма.

Нещо по-присъствено и осезаемо там. И на всички подобни места.

Но и… забележи, че Иванчо и Драганчо също си мислеха, че са велики.

Това обаче не ни върши никаква работа – нито на нещастните жертви, наречени „пешеходци“, нито на нещастните жертви, които се опитват да спят нощем, когато явно е времето за избиване на комплекси.

Да приемем, че може да има много, ама извънземно много добри шофьори и мотористи, на които „не може да им се случи“. Добре. Ама законите са направени за всички и това не е просто клиширан лаф, а означава следното: може да си много добър и да можеш да овладееш всяка ситуация и със 100 км/ч, и с 200 км/ч. Примерно. Но Иванчо, горкият, онзи ден се качи на мотора и със сто налетя на стената, която с нищо не го беше предизвикала. А Драганчо пък се качи на колата си и с шейсет мина през дванайсет човека на спирката. А ти колкото си искаш си бъди добър, законът трябва да се съобрази, че по тия пътища съществуват Иванчо и Драганчо и затова сега всички трябва да караме с 50 градско и 20 – в жилищни комплекси. Това е.

Факт е, че болниците са пълни с майстори-донори. Факт е и че тази информация не променя нощния шумов фон, след който броим труповете и инвалидите. Всяка сутрин медиите броят жертви и ранени по бюлетина на МВР. Всеки ден оцелелите го чуват и всяка вечер излизат пак да си пробват късмета.

Преди време криминални психолози бяха обяснили механизма в главата на един убиец, който не може да мисли за последствията от престъплението си – че дори и най-тежко, смъртно, наказание да има, няма да спре, защото по време на извършването на убийството му „пада пердето“, даденият индивид не може да мисли нито за минало, нито за настояще. След като осъзнае какво е направил, тогава вече изпитва страх от наказанието, ама то вече е прекалено късно.

В статията „Жители на столичния кв. „Дружба” настояват за камери и легнали полицаи“ от 29 септември пише: „…постъпили само 2 сигнала за нарушения на този пътен участък. Единият е от 12 юли за дрифтиращ автомобил и един от 13 септември за шум от мотори. На място са изпратени екипи, които не са установили нарушители…“

Значи, да видим дали сме разбрали правилно – подава се сигнал за шум от коли и мотори и като отишли там, ти да видиш!—вече ги нямало. Човек ще си помисли, че колите и моторите могат да се местят при това бързо, а не седят на място, като – да речем – дървета или пънове, да чакат да дойдат да ги закопчаят.

Или пък, докато вървят нощните дежурства, патрулките да излизат от тъмните улички и да се спират на осветените булеварди, където да респектират „състезателите“ и с това да налагат тая ми ти митична „превенция“, за която все слушаме, но така и не сме я видели.

От тях буквално ще се иска просто да висят там и да ги виждат отдалече. Не може да няма ресурс; ние сме лидери по финансиране на силовото ведомство, по органи на реда на глава от населението и по липса на резултати, а патрулките все са с недостиг на гориво и полицаите са със стари униформи, а като цяло – при наличието на толкова човешки ресурс – остава тегавото впечатление за липса на какъвто и да било контрол.

Сигурен съм, че патрулките чуват шума, ОСОБЕНО на местата, където се случва ВСЯКА НОЩ. В смисъл… знаем, че знаят. Гонките и най-вече мотористите с японските сенокосачки, които се набират като глист на буца. Каква е причината да се случва отново и отново, вечер след вечер, предполагам само мотористите и полицията си знаят. За останалите си е загадка.

След като извършителите демонстрират знанието си, че са недосегаеми и остава само случайно изникнали стени, мантинели или дебнещи стълбове да ги спират, а полицаите по някаква причина се правят на глухи и слепи, ще продължат да се случват инцидентите, които слагат София на първо място по опасност в Европа. Значи едно от двете – извършителите или полицаите – трябва да се променят. Не съм сигурен кое от двете ще е по-лесно. Може би нещо на ниво министерство да вземе да се случи? Някое чудо? А?