За да бъде интегриран подходът към защитата на клиентите необходимо условие е коректно да бъдат очертани факторите, които задълбочават неравенствата и биха довели до прилагането на непосилни изисквания. Предвид това, с още по-голяма загриженост законодателят следва да се отнесе и към очертаването на кръга на енергийно бедните, тъй като уязвимите потребители далеч не изчерпват засегнатите или онези, които се намират в риск от енергийна бедност. В тази връзка може да се приеме, че не са напълно отчетени изискванията по чл. 29 от Директива (ЕС) 2019/944 и по чл. 3, § 3, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Те налагат да бъдат съобразени енергийните услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот, като отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди, както и съществуващата социална политика, други относими политики и индикативните насоки на Европейската комисия относно показателите на енергийна бедност. В Препоръка (ЕС) 2020/1563 на Комисията от 14 октомври 2020 година относно енергийната бедност (OB, L 357/35 от 27 октомври 2020 г.) е обърнато изрично внимание, че подходящото отопление, охлаждане, осветление и енергията за домакинските уреди са основни услуги, които „са необходими за приемлив стандарт на живот и опазване на здравето“, както и за социалното приобщаване. Определението в закона за „домакинство в положение на енергийна бедност“ (§ 49 относно т. 13г) не обвързва преценката за адекватност на услугите по отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди с тези ценности и поради това създава неяснота по какви показатели тя ще бъде преценявана. В Показателите за енергийна бедност, съдържащи се в Приложение към Препоръка (ЕС) 2020/1563, са обхванати широк кръг индикатори, а не само показатели, сравняващи разходите за енергия с доходите. Включени са показатели, основани на самооценка, на пряко измерване, но също така и непреки показатели, като последните измерват енергийната бедност чрез свързани фактори като просрочия по сметки за комунални услуги, брой на прекъсванията на снабдяването, които не са релевирани в дефиницията за енергийна бедност. Като резултат може да се стигне до неадекватното определяне на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност, а оттам - на неизпълнение на задълженията на държавата да прилага политики и мерки за намаляване на енергийната бедност.