"Файненшъл таймс": Членство на Украйна в ЕС би орязало субсидиите за земеделие

Отбелязва се, че "много" от държавите членки за първи път биха се превърнали в нетни вносители в общия бюджет.

Въпреки че пълното разширяване може да отнеме десетилетие или повече и би наложило големи реформи на съществуващите бюджетни разпоредби, очакваният мащаб на необходимата промяна решително би променил финансовия баланс в ЕС.

С девет нови страни членки настоящият бюджет ще се увеличи с 21% до 1,47 трилиона евро. Това се равнява на около 1,4% от брутния национален доход на 36-те държави.

Документът очертава възможностите за ЕС от разширяването, сред които укрепване на геополитическото влияние на Съюза, разширяване на вътрешния пазар на блока от 66 милиона до 517 милиона души и справяне с недостига на работна ръка.

Освен Украйна, добавянето на останалите осем държави ще струва общо 29,9 милиарда евро плащания по общата селскостопанска политика.

С присъединяването си към Европейския съюз Украйна би имала право да получи около 186 милиарда евро в рамките на седем години. Това показват вътрешни оценки на общия бюджет на Съюза, съобщава "Файненшъл таймс".

Това е първият изготвен от Брюксел модел относно потенциалното присъединяване на девет нови страни членки и подчертава дълбоките политически и финансови последици от разширяването на Съюза в целия континент. Разчистването на пътя за членството на Украйна беше основен приоритет за лидерите на страните от ЕС след руската инвазия.

Това лято представители на ЕС са направили оценка на потенциалните финансови последици в проучване, използващо съществуващите правила за бюджета на Съюза за периода 2021-2027 г. Те са били приложени към разширен блок, включващ също Украйна, Молдова, Грузия и шест държави от Западните Балкани.

Финансовият резултат от добавянето на всичките девет нови членове към съществуващия бюджет, известен като многогодишната финансова рамка, ще бъде 256,8 милиарда евро, изчислява "Файненшъл таймс". Последствията за досегашните държави членки ще включват намаляване на субсидиите за земеделие с около 1/5.

Присъединяването на още девет държави би наложило редица "мащабни" корекции, които биха могли да включват значително увеличение на нетните бюджетни вноски от по-богатите държави, като Германия, Франция и Нидерландия. Ще бъдат необходими "преходни периоди и защитни мерки", предполага документът.

Прилагайки настоящите правила към разширен съюз, Украйна би имала право на 96,5 милиарда евро от Общата селскостопанска политика на ЕС в рамките на седем години. Тази финансова промяна би наложила съкращения на субсидиите за земеделие за съществуващите държави членки с около 20%, изчислява проучването.

Освен това Украйна ще отговаря на изискванията да получи 61 милиарда евро от кохезионните фондове на ЕС, които имат за цел да подобрят инфраструктурата в по-бедните страни членки. С девет допълнителни държави членки, Чешката република, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта вече няма да отговарят на изискванията за кохезионно финансиране, прогнозира проучването.

Изчисленията на Генералния секретариат на Съвета - органът, който представлява правителствата на 27-те държави членки на блока, идват в момент, когато ЕС преценява дали да се съгласи да започне официални преговори за присъединяване с Украйна до края на тази година, както Киев поиска.

Проучването използва проста екстраполация на съществуващите бюджетни правила на ЕС, които почти сигурно ще бъдат коригирани в случай на разширяване. То обаче не е разработено съвместно или одобрено от Европейската комисия, нито отчита евентуалното членство на Турция.

Става ясно обаче, че въздействието на Украйна върху режима на субсидиране на селското стопанство на ЕС би било най-значително. Украйна ще бъде най-големият получател на такива субсидии от ЕС с 41,1 милиона хектара обработваема земеделска площ, с което измества Франция на второ място. Това би означавало, че плащанията за съществуващите получатели ще намалеят с 20,3% на хектар земеделска земя.

"Тези цифри няма да удовлетворяват никого. Те дават ясно да се разбере, че ще е необходима коренна реформа на бюджета на ЕС и неговите основни политики, ако Украйна иска някога да стане член, или че целият украински въпрос ще трябва да се разглежда иновативно и извън съществуващите бюджетни структури на ЕС", поясни Муджтаба Рахман, изпълнителен директор за Европа на Евразийската група.