)
"Би било невъзможно да се върна да живея в Нагорни Карабах“ с азербайджанците, допълва възрастната жена - толкова е голяма омразата между двата народа в този анклав, който едностранно обяви своята независимост от Баку през 1991 г., с подкрепата на Ереван. Религията играе важна роля в отношенията между Армения, която е християнско царство още от 4. век, и Азербайджан, шиитска страна на брега на Каспийско море.
"Селото беше обградено от азербайджанската армия. Нямахме проблеми с храната, имахме зеленчукови градини и Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) ни докара брашно“, уверява Шамир, след като първият конвой с помощ от МКЧК успя в събота да влезе Нагорни Карабах.
76-годишната Светлана Исаханян поема по пътя на изгнанието от Нагорни Карабах към Армения само със зелените си чехли, дамска чанта и паспорта си.
Гробът на сина ѝ
Петнайсет минути, за да си стегнеш багажа
В групата от бежанци е и 28-годишният земеделец Шамир, който не назова фамилията си и е напуснал селото си близо до границата заедно със съпругата си.
Възрастната арменка потвърждава също, че жителите на Степанакерт се сблъскват с огромни трудности в ежедневието си.
Нагорни Карабах, присъединен през 1921 г. от съветските власти към азербайджанската територията, в миналото е ставал сцена на две войни между бившите съветски републики - Азербайджан и Армения: едната от 1988 г. до 1994 г. (30 000 убити), а другата през есента на 2020 г. (6500 убити).
Около десет компютъра са подредени в приемния център в Корнидзор, а зад тях доброволци вземат имената и данните за контакт на бежанците, докато членове на Арменския Червен кръст играят волейбол с децата или раздават храна.
Светлана Исаханян обяснява, че нейната къща в Степанакерт - главния административен център на Нагорни Карабах, е била повредена от бомбардировките, които съпътстваха светкавичната офанзива на Азербайджан тази седмица в кавказкия анклав, населен предимно с арменци.
Този път военната операция на Азербайджан приключи за 24 часа, а силите на сепаратистите не бяха съпоставими с тези на Баку, докато Ереван отказа да въвлече войските си в нов конфликт за тази територия.
Той обаче оставя след себе си гроба на своята починала на тригодишна възраст дъщеря. "Не съм се сбогувал с нея, защото се надявам да се върна", добавя Шамир.
Тя показва скъпоценния си арменски паспорт. Подобно на огромното мнозинство от 120 000-те жители на Нагорни Карабах, тя има два паспорта, местен червен и син за пътуване извън анклава.
"Когато разбрах, че Арцах (арменското наименование на Нагорни Карабах) е азербайджански, решихме да напуснем, защото арменец не може да живее на азербайджанска земя“, казва мъжът, който възнамерява да се установи в район на Армения, където има роднини.
"Къщата ми беше повредена от бомбардировките в Степанакерт. Хората готвят навън, защото вече няма електричество, те готвят на огън, на дърва. Тези, които идват от селата и са намерили убежище в Степанакерт, спят навън", казва тя.
"Оставих всичко зад гърба си, животните си, всичко. Първо мислехме, че само жителите на Егцахог могат да си тръгнат, след това научихме, че и ние можем. Имахме 15 минути да си съберем нещата, не можахме да вземем нищо“, казва този изтощен човек.
"Това е всичко, което имам. Нямам никого, нямам роднини в Армения, не знам какво ще правя“, казва с отчаяние възрастната жена, която е част от първата група бежанци, влезли вчера в Армения през граничния пункт Корнидзор, където арменското правителство създаде приемен център.
Тя обаче пристига от граничното село Егцахог. "Отидох в Егцахог, за да посетя гроба на сина си, убит по време на войната през 90-те години, когато бомбардираха селото“, каза възрастната жена пред кореспонденти на АФП.
Последвайте канала на