Дебора: Страх ме е да излизам, но го правя, защото не искам животът ми да приключи

„Звънна, каза „Аз съм” и съответно аз отворих входната врата. Бях оставила отворено. Отношенията ни бяха съвсем обикновени. Видях маскиран мъж – целият в черно с маска и ръкавици”, спомня си Дебора. Оправяла си косата в нейната стая. „Усмихна ми се и замахна към мен. Беше неговата усмивка”, категорично е младото момиче. Следващите ѝ спомени са как чака линейка и съседката ѝ. Все още не се знае колко време е била в безсъзнание. Чувала е само звука на машинката за подстригване, но не усещала болка. „Видях какво се е случило с мен, когато чаках линейката – висящи меса. Бях в шок", допълни Дебора Михайлова.